Изследователският кораб „Св.св. Кирил и Методий“ на котва пред българската база на о. Ливингстън Снимка Български антарктически институт
Неочаквано Антарктида захрани медийното пространство с културни новини. Първо дойде съобщението, че екипът на българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на о. Ливингстън се включва в инициативата „Януари – месец на Радичков“, която се провежда за шеста поредна година и за първи път в Антарктика. В рамките на месеца на българската база ще бъдат организирани няколко четения на книги на майстора на словото.
Последваха и две филмови новини.
Продуцентът на Леонардо ди Каприо лети заедно с проф. Христо Пимпирев за Антарктида,
където ще снима филм за опазването на природата. Филмът е спечелил финансиране от Националния филмов център.
Другата новина е, че
екип на „Нешънъл джиографик“ ще снима филм за българската антарктическа база
„Св. Климент Охридски“ на о. Ливингстън.
Извън тези културни събития на базата кипи разнообразна дейност. Акцентът в 33-тата българска експедиция на Антарктида освен върху научните проекти е поставен и върху довършването на новия лабораторен блок. Амбицията на изпълнителя е това да стане до края на сезона, а проблемът – това, че строителният сезон на Антарктида е много къс, само три месеца и половина.
След като миналата година успяват да затворят сградата, сега се прави инсталацията, поставят се соларните панели, водопроводът. Базата ще се затвори между 19 и 23 март.
Важно е да се подчертае, че активната строителна дейност не пречи на изпълнението на
научните проекти, които тази година са 11
– обикновено са между 9 и 16 годишно.
Драгомир Матеев
„Това, че запазваме броя проекти, е постижение – казва Драгомир Матеев, зам.-директор на Националния център за полярни изследвания. – Обслужването на всички тези проекти изисква време и хора. Както и строителните работи. А логистичният екип е един и същ: 7 – 8 човека поддържат базата, помагат и на учените, и на строителите да си вършат работата.
За всеки проект е необходим минимум един човек от логистичния екип да осигурява. Ако работят на ледник, някой трябва да вземе шейната и да закара учените горе и да осигури тяхната безопасност. Ако са в морето, трябва лодкар, който да управлява лодката, и понякога са нужни още поне един логистик в лодката.
Миналата година по един от проектите трябваше да се вземат седименти от дъното. Това ставаше със специална екипировка, която, като се напълнеше, тежеше 25 – 30 кг.“
В тазгодишната експедиция се включват и три чуждестранни научни екипа, които за първи път стъпват на Антарктида
– от Черна гора, от Гърция и от Обединените арабки емирства (ОАЕ). Допълнително има екипи от Португалия и от Колумбия. Това означава, че се работи и по пет международни проекта, с които общият им брой става 16. И на всички тези хора трябва да се осигурят условия за работа.
„Учените от ОАЕ могат да отидат където си поискат, защото могат да си го позволят. Но искат да работят с нас, което ни радва – подчертава Драгомир Матеев. – Екипът им, подпомаган от нашите инженери и логистици, монтира метеорологична станция на Антарктида, която ще предава данни към техния метеорологичен център в Абу Даби. Монтираха и сеизмологична станция.
Постоянно си партнираме с колегите от Испания, Португалия, Бразилия, Чили, Аржентина, Колумбия. Почти всяка година имаме португалски учени на нашата станция. С Колумбия имаме същите отношения. Международното сътрудничество – това е духът на Антарктида. Работим и живеем заедно.“
Цялата тази разнообразна дейност нямаше да е възможна без изследователския кораб „Св.св. Кирил и Методий“. Благодарение на него се осигурява голяма част от логистиката – транспортират се провизии, строителни материали, екипировка.
Българският кораб доставя научна екипировка и материали за испанската и турската експедиция. На кораба се извършва и научна работа – единият от проектите тази година е за живота на птиците. Наши орнитолози се качват на кораба още във Варна и така изминават целия път до Антарктида и обратно.
Корабът увеличава много възможностите за научна работа и разширява ареала на изследванията.
Българо-испански екип, транспортиран с него до о. Сноу, поставя сеизмограф и заснема с георадар части от ледника. Сеизмографът ще работи до края на сезона и после ще бъде прибран.
„Посетихме о. Смит, взехме проби от о. Дисепшън – без кораб това нямаше да е възможно. Един пример – по проекта, свързан със сеизмографията, беше необходимо да се създаде мрежа от минимум три сеизмографа, за да могат да бъдат локализирани земетресенията с по-голяма точност“, казва Драгомир Матеев.
Постоянен сеизмограф има на о. Ливингстън, както и на о. Дисепшън, където е една от испанските бази. Матеев добавя, че сега се планира поставяне на още един апарат на нашия остров заедно с арабските колеги и един на о. Сноу. Така всъщност ще има много сериозна мрежа, която работи в района на Южните Шетландски острови. Част от същия проект изучава движението на ледниците, измененията в тях вследствие на климатичните промени.
Тази година сериозното постижение е акостирането на о. Смит,
който наистина е трудно достъпен. Но това го прави много интересен, защото досега не е изследван. Геолозите казват, че това е единственият остров в архипелага, който излиза от повече от 60 км от недрата на земята. И след като е единствен по рода си, се очаква и геологията му да е различна.
Друг проект е свързан с влиянието на слънчевата активност върху явленията в пукнатините на ледниците
– изменението на температурата, въздушните потоци. Двама млади учени влизат в пукнатините на ледниците и поставят датчици, което си е истинско екстремно преживяване – това са пукнатини с дълбочина около 30 – 40 метра. Втора година се работи по този проект. Досега са поставени датчици на два различни ледника. Учените успяват да стигнат и до дъното на единия и да вземат проби от самия грунд на ледника.
