Семиотичната същност на жестовия език

Гергана Дачева

Софийски университет „Св. Климент Охридски

https://doi.org/10.53656/bel2025-3-5D

Резюме. Настоящата статия е част от по-голямо изследване, свързано с актуалната и интересна тема за знаковата същност на жестовите езици и в частност на българския жестов език. Основните аспекти на проучването са да се очертае знаковата природа на жестовите езици и основните отношения между видовете знаци. Разсъжденията отвеждат към триадичния модел на Ч.С. Пърс, който е изцяло приложим към жестовите езици за разлика от диадичния модел на Ф. дьо Сосюр, който е приложим за естествените езици. Акцентът в настоящата статия се поставя върху видовете знаци (индексиален, иконичен и символен) и тяхната йерархия в конкретния знак. Предлага се и съвременна семиотична хипотеза, която представя трите вида знаци в една традиционна за лингвистиката фигура, а именно триъгълника. Настоява се върху тезата, че българският жестов език  притежава своя система и свой речник, подобно на другите жестови езици.

Ключови думи: комуникация; жестов език; семиотика; видове знаци

Свързани статии:

Стратегии за комуникация в контекста на пандемията от КОВИД-19 Изследване на нетрадиционни подходи за подобряване на комуникацията със студентите от дигиталното поколение Конструиране на комуникативна таксономия, базирана на техники от образователна драма и театър Предизвикателства на дигиталната трансформация в обучението за комуникация при кризи