В дните от 25 – 30 август 2025 г. в Париж се проведе ХVІІ международен (извънреден) конгрес на славистите. Тук представяме докладите на участниците от Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В броя са включени и докладите от специалната секция, организирана по предложение на Маргарет Димитрова (Софийски университет „Св. Климент Охридски“) и Аделина Ангушева (Манчестърски университет), посветена на рецепцията на знания за природата в средновековни славянски преводни текстове (Еxégèse et transfert culturel chez les Slaves: connaissance de la nature dans les textes médiévaoux traduits). Секцията съдържа четири доклада: на Аделина Ангушева-Тиханов (Университет в Манчестър, Великобритания), Susana Torres Prieto (School of Humanities, IE University, Segovia/Madrid, Spain), Маргарет Димитрова, Анета Димитрова (СУ „Св. Климент Охридски“), Andrea Radošević (Old Church Slavonic Insitute, Zagreb, Croatia).
Общият брой на поместените докади – на български и английски език – е 11. Тематиката им е разнообразна. По-голямата част от текстовете разглеждат проблеми на българския език в диахронен и синхронен план (вкл. в съпоставка с други славянски езици): Искра Христова-Шомова – „Втората южнославянска редакция на Нестишния пролог“; Аделина Ангушева-Тиханов – „Тълкуване на живия свят в късносредновековни апологетични текстове: Природа и тяло в славянския превод на Словата на Йоан VI Кантакузин срещу Исляма“; Susana Torres Prieto – „Alexander and the Fantastic Creatures of the East“; Маргарет Димитрова, Анета Димитрова – „Plants in Exegesis: Difficulties in Medieval Slavonic Translations of John Chrysostom and Theodoret of Cyrrhus“ („Растения в тълкуванията: трудности в средновековни славянски преводи на Йоан Златоуст и Теодорит Кирски“); Andrea Radošević – „Book of nature in Croatian Glagolitic sermones de sanctis“; Мая Радичева – „Дателен падеж за направление в среднобългарски и старочешки – безпредложна спрямо предложна употреба“; Маргарита Младенова – „Структура на семантичното поле на съществуването в българския, руския и чешкия език“, Цветанка Аврамова – „За границите на словообразуването“.
В книжката са поместени и три литературоведски доклада: на Елена Дараданова – „Женското писане в съвременната южнославянска поезия“, Ина Христова – „Семейният роман в постюгославските литератури“; Славея Димитрова – „Интелектуалецът във властта – взаимни прочити на събитията след 1989 г.“
Втората южнославянска редакция на Нестишния пролог
Проф. д.ф.н. Искра Христова-Шомова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2026-1s-1
Резюме. Нестишният или Прост пролог е славянска книга с кратки четива за светците и празниците за всеки ден от календарната година. Има две южнославянски редакции на Нестишния пролог. Съществуването на втората редакция беше установено неотдавна. Тя е по-слабо разпространена от първата и се намира само в сръбски ръкописи. Но проложни четива по тази редакция се включват и в някои служебни минеи. В статията са дадени текстовете на три проложни четива според два Нестишни пролога: Лесновски пролог от 1330 г. (представител на първата редакция) и Загребски пролог от ХІІІ – ХІV в. (представител на втората редакция), както и според два служебни минея: Драганов миней от края на ХІІІ в. и Охридски миней от 1425 г. Сравнението показва, че между първата и втората редакция има доста разлики както на лексикално, така и на синтактично равнище, а на места има променени цели изрази. Освен това понякога в една от двете редакции текстът е значително по-дълъг. Четивата в Драгановия миней са според първата редакция за първото полугодие (септември-февруари) и според втората – за второто полугодие (март-август), а четивата в Охридския миней винаги следват втората редакция. Освен това, между двете южнославянски редакции има общи грешки, докато са известни староруски преписи с правилно четене. Това показва, че средновековният превод на Нестишния пролог е създаден сред източните славяни и по-късно е бил пренесен на Балканите.
Ключови думи: Нестишен (Прост) пролог, Служебен миней, средновековни славянски преводи, текстови редакции
Дателен падеж за направление в среднобългарски и старочешки – безпредложна спрямо предложна употреба
Доц. д-р Мая Николаева Радичева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Факултет по славянски филологии
https://doi.org/10.53656/bel-2026-1s-2
Резюме. Статията[i] е посветена на една от семантичните употреби на дателния падеж – дателен падеж за направление в среднобългарски и старочешки, като се набляга на безпредложната му употреба, считана за по-архаична, която е съпоставена с предложната употреба. Прави преглед на някои от интерпретациите, свързани със значенията на дателен падеж в различни падежни теории и класификации. Същинското сравнение се базира основно на примери от два текста от XIV век – Троянската повест и Хрониката на така наречения Далимил, допълнени от други релевантни примери от исторически граматики на двата езика. Основните изводи, до които води анализът, са, че: а) разглежданата употреба е по-добре представена в среднобългарски; б) и в двата езика се наблюдава преход от безпредложни към предложни конструкции, определян като един от най-важните процеси в славянските езици, довел до съществено изменение на синтактичната им система.
Ключови думи: дателен падеж, среднобългарски, старочешки, семантика за направление, локална функция
Interpreting Living World in Late Medieval Apologetic Texts: Nature and Body in the Slavonic Translation of John VI Kantakouzenos’ Polemic Texts against Islam
Dr. Adelina Angusheva-Tihanov
University of Manchester
https://doi.org/10.53656/bel-2026-1s-3
Abstract. Written after his abdication from the Byzantine throne in 1354, the polemical discourses against Islam and in defence of Christianity by John VI Kantakouzenos (d.1382), were soon translated in the fourteenth-century Balkan Slavic milieu. Typically for the apologetic genre, they present an encyclopaedia of Byzantine theological views, in which exegesis plays an essential role as a technique of persuasion and refutation, and communicates Christian understanding of nature, animals and human body. Kantakouzenos does not invent the interpretations, but choses them from the existing pool of Byzantine exegetic tradition. The paper1 explores some of the ways in which these exegetic components were interpreted and presented by the Slavonic translator and later copyists.
Keywords: John VI Kantakouzenos’ polemical discourses against Islam, Slavonic translation of Kantakouzenos’ polemical discourses, exegesis, living world
Alexander and the Fantastic Creatures of the East
Dr. Susana Torres Prieto
IE University (Segovia/Madrid), Spain
https://doi.org/10.53656/bel-2026-1s-4
Abstract. The popular text of the Alexander Romance contained many animals and strange creatures that meant a challenge for the translators of the Greek text into Slavonic in any of its two recensions. The techniques employed varied, as much as the illustrations that often accompanied such literary depictions. No other text contained such a variety of fantastic animals except for the Physiologus, with which the Alexander Romance has particularly interesting connections, especially in East Slavic. The present article explores the translations of real and fantastic animals and creatures as well as the literary connections between both works.
Keywords: Slavic Alexander Romance, animals, Physiologus, creatures
Plants in Exegesis: Difficulties in Medieval Slavonic Translations of John Chrysostom and Theodoret of Cyrrhus
Assoc. Prof. Dr. Aneta Dimitrova,
Prof. Dr. Margaret Dimitrova
Sofia University “St. Kliment Ohridski”
https://doi.org/10.53656/bel-2026-1s-5
Abstract. This study1 examines how medieval South Slavonic translators rendered Greek botanical terminology into Old Church Slavonic (Old Bulgarian) and how their choices varied. Early translations from the 9th – 11th centuries tended to be contextual and flexible, while 14th – 15th-century translators preferred greater lexical and grammatical precision, frequently adopting Greek loanwords. Using different translations of the commentaries to the Song of Songs and of John Chrysostom’s De statuis as case studies, the article illustrates how botanical terms were interpreted differently according to the translators’ strategies and skill. Particular attention is given to plant names whose interpretation depended on theological commentaries, especially in late catena translations, where loanwords were introduced, but sometimes explanatory synonyms were added for clarity. These examples highlight the translators’ efforts to render Greek sources faithfully while remaining comprehensible to Slavic readership.
Keywords: hermeneutics, biblical commentaries, plants, translations of the Bible, Old Church Slavonic translations from Greek
Book of nature in Croatian Glagolitic sermones de sanctis
Prof. Dr. Andrea Radošević, Old Church Slavonic Insitute – Zagreb (Croatia)
https://doi.org/10.53656/bel-2026-1s-6
Abstract. One of the most important sources for researching the Book of Nature in the Croatian Glagolitic medieval literature are sermon collections. The chapters based on the Book of Nature are found in the de sanctis cycle of the four Glagolitic manuscripts from the 16th century (Disipul A, Disipul B, Disipul C, Disipul D). All the chapters were translated from the Latin sermon collection known as Hortulus reginae, which was written in the 15th century by German priest Magister Petrus Meffordis from Leipzig. His interpretation of the saint’s biography is partly based on the development of analogies between selected parts of the respective hagiography and details from the Book of Nature inserted from various sources. The aim of the paper is to analyse his specific approach to linking the hagiographical and the natural, and also to examine the sources of the knowledge of nature transmitted in Glagolitic literature through the translation of texts from Hortulus reginae.
Keywords: Croatian Glagolitic sermons, Meffreth, Book of Nature, hagiography
Структура на семантичното поле на съществуването в българския, руския и чешкия език
Проф. д.ф.н. Маргарита Младенова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – София (България)
https://doi.org/10.53656/bel-2026-1s-7
Резюме. Текстът е посветен на семантиката на предикатите от семантичното поле на съществуването и неговата структура в три славянски езика – българския, чешкия и руския. Подчертават се промените в това поле в българския език. Като част от полето се идентифицирани най-малко 179 глагола. Основен метод на изследвването е компонентният анализ, чрез който се установяват вътрешните взаимовръзки между глаголите в рамките на семантичното поле. Цялостната структура на полето се състои от абсолютно ядро, две разширения на ядрото, същинска част и периферия. Констатирано е наличие на микрополе на одушевеността, пресичащо всички зони на полето от ядрото до периферията. Стига се до заключението, че ядро на полето е глагол с проста семантична структура от единствена съставяща сема в семемата. Структурата на полето в трите езика е сходна, но запълването на отделните зони с лексикални единици проявява и значителни различия.
Ключови думи: съществуване, семантично поле на предикативната лексика, български език, чешки език, руски език, старобългарски език
За границите на словообразуването
Доц. д-р Цветанка Аврамова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“,
Факултет по славянски филологии – София (България)
https://doi.org/10.53656/bel-2026-1s-8
Резюме. Статията е посветена на един фундаментален въпрос в дериватологията – въпроса за производността (разбирана като изводимост на една дума от друга на формално равнище) и мотивацията (разбирана като семантична обусловеност на дадена дума от друга) на производните/мотивираните думи. Въз основа на общоприети дефиниции на понятията производност и мотивация на синхронно равнище се разглеждат някои спорни въпроси, свързани с т. нар. „взаимна мотивация“, „разцепване на формалната и семантичната мотивация“, границите между деривация и адаптация. От решаването на тези въпроси зависи определянето на точния инвентар от единици на словообразувателната система – производните/мотивираните думи – и на нейните граници.
Ключови думи: деривация, мотивация, адаптация, дериватология, синхронно словообразуване
Женското писане в съвременната южнославянска поезия
Елена Дараданова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Факултет по славянски филологии
https://doi.org/10.53656/bel-2026-1s-9
Резюме. Изследването1 се фокусира върху женското поетическо творчество в южнославянските литератури през първите десетилетия на XXI век. Обект на наблюдение и съпоставка е женският лирически дискурс в страните от славянския юг, с акцент върху българската, хърватската и сръбската женска поезия. Отправна точка на проучването са формираните представи за женско писане в южнославянски контекст. Целта на изследването е да съпостави основни тенденции в женското поетическо писане и да дискутира общите или национално специфични черти на съвременното женско творчество в съответствие с културните контексти, в които възниква. Съвременната женска поезия се анализира през призмата на откроени поетически модели, основани на начините на конструиране на женския субект, специфична проблематика, тематичен диапазон и др. Поетическите явления се анализират двупосочно: спрямо предходните от края на ХХ век и в синхронен план. Изследването обръща специално внимание и на въпроса за възможното формиране на женски поетически канон. В тази връзка се анализира и антологийната продукция от междувековието и първите десетилетия на XXI в.
Ключови думи: южнославянска женска поезия, женско писане, феминизъм, антологии
Семейният роман в постюгославските литератури
Доц. д-р Ина Христова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel-2026-1s-10
Резюме. Статията1 разглежда в съпоставителен план репрезентативни за поджанра на семейния роман творби от сръбската, хърватската и словенската литература. Анализът е насочен към следните аспекти на романовата структура: начини на концептуализация на родовата история; отношение между история, памет и травма; повествователни и стилистични стратегии. Специално внимание се обръща на автобиографичния код в голяма част от разглежданите творби, както и на фреквентното присъствие на женската повествователна перспектива. Обобщението на аналитичните наблюдения извежда редица сходства в разглежданите творби, което позволява дефинирането на общи типологически характеристики.
Ключови думи: сръбска и хърватска литература, семеен роман, родова история, памет и травма.
Интелектуалецът във властта – взаимни прочити на събитията след 1989 г.
Гл. ас. д-р Славея Димитрова Димитрова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel-2026-1s-11
Резюме. Статията[i] анализира мястото и социалните роли, присъдени на интелектуалците след есента на 1989 г. в България, Чехия и Полша. Средищни са въпросите: защо точно от тях се очаква да моделират политическия живот; успяват ли да наблюдават обективно политическите процеси, когато активно участват в тях; по какъв начин самите те възприемат мястото си в политиката; кои събития коментират и др. Като емблематични примери за интелектуалци във властта са разгледани В. Хавел, Ж. Желев, Б. Димитрова и А. Михник. Анализът се центрира преди всичко върху техни интервюта, публични речи, изказвания в дискусии и есета от първото десетилетие на демокрацията. Съзнанието за общност личи в редица изказвания и оценки за политическите кризи в Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Югославия преди и след 1989 г. Прави впечатление, че Желев и Димитрова значително по-често коментират факти от близкото минало и настоящето на средноевропейските държави, отколкото Хавел и Михник – случващото се в България. В статията се развива тезата, че припокриващите се представи на разглежданите автори се дължат колкото на сходния опит с тоталитаризма, толкова и на факта, че още преди да влязат в политиката, те взаимно се четат, в пряк и преносен смисъл.
Ключови думи: интелектуалец, политика, 1989, демократични промени, постсоциализъм
