През призмата на трите „П“, или за работата на университетския преподавател като професия, призвание и предизвикателство
Вяра Гюрова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/ped2026-4.01
Резюме. Статията представя работата на университетския преподавател чрез подходa на трите „П“. Целта на автора е да покаже комплексния характер на преподавателската дейност като професия, призвание и предизвикателство. Като се опира на идеите на Фил Рейс за естествения път на ученето, авторът очертава пътя на младия човек, избрал тази професия: от намерението (мотивацията) да ѝ се посвети, през усилията да реализира това свое намерение чрез спечелването на съответния научен конкурс, подкрепата на важните в живота му хора (позитивната обратна връзка) до установяването в професията – тя да стане смисъл на живота му. Едва тогава той би ѝ посветил много години, с всичките предимства и недостатъци на този избор. В подкрепа на тезата на автора са представени мнения на бъдещи преподаватели – докторанти от НАТФИЗ, изучаващи дисциплината „Методика на академичното преподаване“. Някои от тях имат и стаж като преподаватели. Курсът им помага да подредят „пъзела“, да открият „липсващите парченца“ – знанията и уменията, които следва да усвоят и надградят, за да се справят по-добре като преподаватели. Заключението и изводите в края на статията насочват към условията и необходимите действия на университетския преподавател за постигане на пълноценен и ефективен учебен процес със студентите.
Ключови думи: университет; университетски преподавател; висше образование; учебен процес
Student Hub for Research, Project, and Startup Development within the University Structure
Tetiana Franchuk,
Svitlana Myronova,
Iryna Yashchyshyna,
Lesia Ruda,
Igor Boіko
Kamianets-Podilskyi Ivan Ohiienko National University (Ukraine)
https://doi.org/10.53656/ped2026-4.02
Abstract. The article presents the results of research addressing the theoretical and practical aspects of current integration processes in the field of higher education, with a focus on enhancing its practice-oriented nature. The aim of the study is to develop and scientifically substantiate an original model for the establishment and functioning of a hub/school aimed at fostering students’ research and project competencies. This model integrates the capacities of formal/institutional, non-formal, and informal education, within the framework of which an individual research trajectory of a future professional is programming. The methodological foundations related to the creation of student research-oriented associations have been interpreted. These associations possess the potential to foster research competencies and to serve as a basis for the development of modern innovative products (projects, startups). The research methodology is grounded оn approaches aimed at shaping a holistic educational and research environment, ensuring the learner-centered nature of the educational process, and fostering subject-subject interactions among its participants.As a result, an original model of a student hub in the format of a „School of Research, Project, and Startup Development“ has been presented and substantiated. The model is developed on a valid theoretical foundation and includes appropriate content-methodical support as well as diagnostic tools. The pilot implementation of the proposed model demonstrated the effectiveness of the suggested approach and allowed for an analysis of the obtained results, highlighting successful cases/practices as well as identifying issues that require further attention.The developed model is adaptive and can be successfully applied in other educational systems, provided their specific features and the level of development of research and project competencies among its participants (students, instructors) are taken into account.
Keywords: research; project; startup; hub; school; competence
Роли на родителите за устойчивото развитие на образователните екосистеми в България
Йорданка Николова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/ped2026-4.03
Резюме. Статията представя анализ на данни от проведено в периода септември 2024 – април 2025 година качествено изследване с учители и директори в България, както и в две български училища зад граница. Целта е да се идентифицира ролята на родителите за устойчивото развитие на образователната екосистема в България, за изграждането на пълноценно взаимодействие между всички субекти в общността. Методологията на проведеното изследване съчетава концептуален контент анализ на селектирана извадка от 51 публикации, индексирани в световни база данни, изследване на случай (case-study), полуструктурирано интервю с 48 учители и директори на училища, прилагащи принципите на екосистемния подход в дейността си. Представени са субектите на образователната екосистема, взаимосвързаността им в нея. Разгледани са възможните стратегии за осъществяване на проходими връзки и взаимодействия между училището и семейството, съответстващи на специфичните условия в педагогическото ежедневие на българското училище и предполагащи повишаване на устойчивостта на образователната екосистема.
Ключови думи: образователна екосистема; устойчивост; семейство; училище; взаимодействие
Пътят на промяната: от образование към учене през целия живот
Ралица Велева
Университет за национално и световно стопанство
https://doi.org/10.53656/ped2026-4.04
Резюме. Динамичните обществени промени и ускореният темп на развитие на знанието налагат преосмисляне на традиционното образование като еднократен процес в ранна възраст. Все по-голямо значение придобива концепцията за учене през целия живот – непрекъснат процес на придобиване на знания и умения от детството до дълбока старост. Тази концепция се утвърждава като фундаментален принцип на образованието през XXI век. Целта на статията е да изследва концептуалното и политическото развитие на идеята за учене през целия живот, нейното съвременно значение и предизвикателствата пред прилагането ѝ в България. Изследването се основава на анализ на стратегически документи на международно и национално равнище, научни публикации и статистически данни. Последователно са разгледани теоретико-историческите основи на концепцията, съвременните измерения на ученето през целия живот, политическите рамки на Европейския съюз и България в тази област, както и социално-икономическата необходимост от нейното реализиране. Анализът потвърждава ключовата роля на ученето през целия живот за развитието на човешкия капитал и социалната кохезия. В заключение се подчертава, че преходът към ученето през целия живот е сложен, но неизбежен процес, който изисква последователни усилия на всички равнища. Разглеждането му като стратегическа инвестиция в човешкия капитал и бъдещето на нацията е ключово условие за устойчиво икономическо и социално развитие.
Ключови думи: учене през целия живот; образователна политика; човешки капитал; икономика на знанието
Augmented Reality as a Pedagogical Tool for Green Education in Primary Schools: Principles, Applications, and Implications
Albena Vutsova,
Olga Ignatova
Sofia University „St. Kliment Ohridski” (Bulgaria)
Ieva Tenberga
University of Latvia (Latvia)
Hasan Arslan
Canakkale Onsekiz Mart University (Turkey)
https://doi.org/10.53656/ped2026-4.05
Abstract. This article explores the integration of Augmented Reality (AR) in sustainability education within primary school contexts. Drawing on constructivist, experiential, and multimodal learning theories, the study frames AR as a transformative pedagogical mediator. By examining its alignment with the European Green Deal and the GreenComp sustainability competence framework, the article presents a three-phase instructional model for AR-based environmental learning. It also addresses ethical, cognitive and technological issues, providing a clear view and future directions for those wanting to promote meaningful, equitable and competence-based use of AR with pupils and students. The methodology of qualitative document analysis, conceptual modelling and integrative literature review are integrated into a pedagogical model that is theoretically informed. The results indicate that when designed-in a thoughtful manner, AR has the potential to significantly increase student engagement, support inclusive learning, and promote early-stage sustainability competence development. Though the design is based on theory and practice, its hypothetical character does not allow empirical generalisation. Additional studies are needed to confirm its long-term effects and generaliseability in various educational outcomes.
Keywords: augmented reality; sustainability education; GreenComp; primary school; pedagogy
Adolescents’ Perspectives on Influencers – Educational Opportunities
Ekaterina Tomova
Sofia University “St. Kliment Ohridski” (Bulgaria)
https://doi.org/10.53656/ped2026-4.06
Abstract. This paper presents the findings of a study that focuses on adolescents’ perceptions of social media influencers and their content. The study was conducted with the objective of addressing the following research questions: do adolescents regularly consume content presented by influencers; do the beliefs and behaviors of opinion leaders influence adolescents; how do adolescents perceive the idea of integrating influencer posts into the educational process. The main tasks carried out in the research include conducting semi-structured interviews with adolescents aged 12 – 18; processing and analyzing the data; and systematizing and presenting the results. The research method employed was interviewing. The study sample consisted of 17 teenagers from Bulgaria.
Keywords: publications by influencers; educational opportunities; formational interactions; teenagers’ perceptions; adolescents’ attitudes
Образователна настолна игра като средство за игрово обучение по човекът и обществото
Николай Данев
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/ped2026-4.07
Резюме. Статията представя авторска образователна настолна игра, разработена за ученици в 4. клас по учебния предмет човекът и обществото. Целта на играта е да подпомогне затвърдяването на знанията, усвоени до края на обучението в 4. клас, и да стимулира интереса към учебното съдържание. Прилагането ѝ в класната стая показва висока ангажираност и удовлетвореност сред учениците, както и положителна обратна връзка от учителите. Обсъждат се възможности за усъвършенстване и обогатяване на игровите карти, интегриране на дигитални елементи и подобряване на визуалния дизайн на игралното поле. Изследването има пилотен характер и подчертава необходимостта от бъдещи проучвания за потвърждаване и развитие на този тип образователни ресурси.
Ключови думи: човекът и обществото; начално образование; дидактическа настолна игра
Компетентностният подход в обучението по околен свят в четвърта възрастова група в детската градина
Станислава Тодорова
Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“
https://doi.org/10.53656/ped2026-4.08
Резюме. В статията се представя новаторска рамка за развитие на ключови компетентности чрез прилагане на компетентностен подход в обучението по околен свят в детската градина в четвърта възрастова група. Разгледани и описани са три педагогически ситуации от три различни модула – „Земята – нашият дом“ от модул „Земя“, „Нашата слънчева система“ от модул „Планети“ и „Ще стана космонавт“ от модул „Космос“, в хода на които се формират, развиват и анализират ключови компетентности посредством апробиране на разработена авторска образователна програма „Докосни небето“ по проект „Наука в детската градина“.
Ключови думи: околен свят; детска градина; обучение; компетентностен подход; образователна програма
