
Да съчетаваш професията на журналист, фоторепортер и редактор с тази на учител, на пръв поглед изглежда необичайно. За Деян Герговски обаче това е напълно естествено продължение на една и съща мисия – да помага на хората да разбират света около себе си.
Преподавателят по български език и литература в СУ „Панайот Волов“ в Шумен е убеден, че образованието и журналистиката споделят една и съща цел – да създават мислещи хора.
„И учителят, и журналистът трябва да могат да обясняват сложните неща по разбираем начин. Смисълът и на двете професии е да променяме обществото към по-добро“, казва учителят Деян Герговски пред „Аз-буки“. За него училището не е място, в което учениците просто трябва да запаметят информацията от учебника, а среда, в която младите хора трябва да осъзнаят връзките между отделните предмети и да разберат как знанието работи в реалния живот.
„Децата възприемат училището като поредица от стаи. В едната е историята, в следващата – литературата, и сякаш между тях няма нищо общо. А всъщност светът не работи така“, обяснява моят събеседник. Именно затова в часовете си той често прави препратки между различните учебни предмети.
Посочва като пример, че когато учениците учат за Христо Ботев в часа по история и цивилизация, а след това анализират „Майце си“ в часа по български език и литература, те започват да осъзнават, че зад произведението стоят реален човек, реална епоха и реални събития.
„Тогава на учениците им „светва“. Те разбират, че Ботев не е просто име от учебника, а човек със своята история, идеи и емоции“, казва Герговски. Категоричен е, че четенето с разбиране е умение за живот. Точно затова едно от най-ценните умения, които училището трябва да развива, е четенето с разбиране.
„Не механичното възпроизвеждане на информация, а способността човек да анализира, да мисли логически и да стига сам до изводи“, обяснява той. Убеден е, че знанията, които получаваме в училище и извън него, ни трябват, за да разберем живота какъвто е в реалността. Затова и в часовете си предпочита да задава въпроси, които
провокират учениците да мислят, вместо просто да изисква научени наизуст факти.
„Вместо да попитам в коя година е написана „История славянобългарска“, искам от учениците да помислят в кой век би могло да се появи подобна книга. Така сами стигат до отговора чрез логика“, разказва преподавателят. Вярва, че точно този подход изгражда умението за самостоятелно мислене. А това качество безспорно е много по-важно от механичното запаметяване.
Освен преподавател Деян Герговски е ръководител на киноклуб „Волов“. Там учениците създават късометражни и документални филми, които вече печелят награди от различни фестивали.
Киноклубът съществува официално от три години,
макар подобна дейност да е имало и преди това. Идеята е учениците да използват знанията си на практика – от писането на сценарий и изграждането на сюжет до музиката, графичния дизайн и монтажа.
„В училище имаме специалности като „Графичен дизайн“, „Компютърна графика“ и „Софтуер и хардуер“. Те се интегрират прекрасно в създаването на филми“, обяснява Герговски.
В работата си с учениците той не се поставя в ролята на човек, който диктува решенията. „Моята функция е по-скоро контролираща, а не водеща. Искам учениците сами да търсят идеи, сами да стигат до решения и сами да изграждат продукта“, казва той.
Учениците създават предимно филми с историческа тематика, но представени през лични истории и емоции, а не като сухо изброяване на факти.
„Не искаме просто да съберем информация и да я представим енциклопедично. Искаме да разкажем история, която да бъде съпреживяна от учениците“, подчертава преподавателят.
Един от последните отличени филми на клуба е „Духовно царство“. Той е посветен на Черноризец Храбър и силата на словото. В него учениците стигат до извода, че постигнатото с думите остава много по-дълго от постигнатото със сила.
„Мечът се чупи. Словото остава“, казва Герговски.
Моят събеседник е на мнение, че изкуството е най-добрият начин различните учебни предмети да се свържат в едно цяло. „Когато правиш филм, театър или музикален клип, използваш знания от литературата, историята, технологиите, дизайна, музиката. Тогава учениците разбират защо им е нужно всичко това“, смята той.
В училището има и студио за звукозапис и монтаж, което се използва както за кино-, така и за музикалните проекти на учениците. Някои от тях вече създават собствени песни и видеоклипове.
Герговски е убеден, че подобни проекти подготвят младите хора не само творчески, но и професионално. Част от учениците от специалността „Графичен дизайн“ започват работа още след завършването си. Най-често намират професионалната си реализация в рекламни агенции или творчески студиа.
„Децата виждат, че знанията им имат реално приложение. Те създават продукт и осъзнават, че могат да бъдат полезни и успешни“, казва той.
Освен с младежите от киноклуба Деян Герговски работи активно и с подкаста „Шумни младежи“, в който ученици от Шумен създават собствени епизоди по важни за тях теми. Той е ментор на проекта и обучава младите хора как да правят интервюта, как да структурират разговор и как да търсят същинските отговори зад думите.
„Опитах се да им покажа как се задават въпроси и как да стигнат до отговора, който човек понякога се опитва да скрие“, разказва той с усмивка.
Темите, които учениците избират, са свързани с техния живот и всекидневие. Сред тях са забраната на телефоните в училище, униформите, велосипедната инфраструктура в Шумен.
Първият им епизод е посветен именно на ограниченията, които младите хора често приемат трудно.
„Интересното беше, че накрая учениците сами стигнаха до извода, че може би има логика и в другата гледна точка. А това за човек на 15 – 16 години е огромна крачка“, казва Герговски.
Друг подкаст разглежда проблема с липсата на достатъчно условия за каране на велосипеди в Шумен. Учениците разговарят със състезатели и представители на велоклубове, търсят решения и формулират конкретни предложения.
„Най-ценното е, че младите хора не само посочват проблема, а започват да мислят как той може да бъде решен“, подчертава преподавателят.
В края на разговора ни Деян Герговски формулира най-важния урок, който иска да остави на учениците си: „Искам да се научат да мислят“.
Според него всяка задача има решение, стига човек да си даде време да помисли и да потърси логиката.
„Много често грешим, защото бързаме. А когато човек спре и помисли, почти винаги намира пътя“, убеден е преподавателят.
И може би именно това прави работата му толкова различна. Той не просто преподава уроци, а помага на младите хора да разберат себе си, света наоколо и пределите на собствените си възможности.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg



