Българското неделно училище „Света София“ в Чикаго отбелязва 50-годишнина

Снимки: Българското неделно училище „Света София“ – Чикаго

Когато осемгодишният внук на Даниела Михайлова пристига за първи път в България, оглежда хората на летището и изненадано казва: „Бабо, те са облечени като в Америка!“. Детето очаквало всички българи да ходят с народни носии. Такава била представата му за страната, изградена от празниците и танцовите състави в българското училище в Чикаго.

„Явно бяхме прекалили с патриотичното възпитание“, разказва с усмивка Михайлова. Днес внукът ѝ вече е завършил колеж и с удоволствие се връща в България. А историята му по необичаен начин показва важната и отговорна задача на училищата ни зад граница – да съхраняват връзката с родината, без да я превръщат единствено в картина от носии и фолклор.

Българското неделно училище „Света София“ към едноименния православен храм в Чикаго получи отличие

от Асоциацията на българските училища в чужбина по повод своята 50-годишнина. Наградата бе връчена от председателя на АБУЧ Зорница Гоган по време на XIX годишна конференция на Асоциацията в София.

Това не е единственото високо признание за най-старото българско училище в Чикаго. През 2020 г. училището и православният храм „Света София“ са удостоени с медал „Паисий Хилендарски“ за активната си родолюбива дейност, съхраняването на българския език, култура, традиции и вяра и поддържането на българския дух в Чикаго. Отличието е връчено от тогавашния генерален консул на България в града Иван Анчев.

За своята родолюбива дейност през 2012 г. училището и църквата са отличени и с медал „Иван Вазов“ от Изпълнителната агенция за българите в чужбина.

При получаването на наградата от АБУЧ настоящият директор на училището Даниела Михайлова покани на сцената и нейната предшественичка Боянка Иванова, която е с ключов принос за превръщането на „Света София“ в първото лицензирано българско училище в САЩ извън образователните звена към дипломатическите представителства.

„Редно е тази награда да бъде споделена. Още не бях в Америка, когато училището беше лицензирано“, подчертава Михайлова.

Корените на училището са свързани с една от най-старите български организации в Чикаго. Идеята за създаването на православния храм „Света София“ възниква още през 1938 г., когато при посещение на епископ Андрей Велички местните българи избират комитет, който да работи за неговото построяване. Църковната община е официално регистрирана като организация с нестопанска цел в щата Илинойс през 1946 г.

През 1973 г. за свещеник е назначен протойерей Антим Енев. С неговото участие и с помощта на родолюбиви българи общността купува къща на улица „Лоундейл“ в Чикаго и я преустройва за църковни служби.

Първата света литургия в собствения храм е отслужена на 8 декември 1974 г., а скоро след това към него започва работа и българското училище.

Част от най-ранната му история остава недокументирана. Запазени са малко снимки и писмени свидетелства, а имената на някои от първите учители доброволци постепенно избледняват от паметта на общността.

Сред хората, оставили трайна следа в историята на първото българско училище в Чикаго, е семейство Буневи. Съпрузите с английска и немска филология, посвещават близо две десетилетия на българите в Чикаго, без да получават възнаграждение. Мъжът преподава английски език на възрастните, а съпругата му учи децата на български.

„Двадесет години тези хора работят доброволно, без да получат нито цент, само с ентусиазъм“, разказва Даниела Михайлова.

След промените от 1989 г. в Чикаго пристигат нови български семейства, а с тях и професионални учители. И школото се разраства. През 2001 г. църковното настоятелство взема решение да бъде изграден нов храмов комплекс в предградието Дес Плейнс. В него са обособени класни стаи за българското училище, а през 2014 г. храмът е осветен от митрополит Йосиф.

По това време Боянка Иванова, която е част от църковното настоятелство, поема ръководството на училището и започва процедурата за неговото лицензиране. Необходимо е то да докаже, че разполага с квалифицирани преподаватели, следва учебно съдържание, съобразено с изискванията на Министерството на образованието и науката, и осигурява определен минимум знания по български език и литература, история и география на България.

„Със „Света София“ започна историята на лицензираните български училища зад океана“, отбелязва Боянка Иванова.

Това се случва години преди държавата да започне да подпомага финансово българските неделни училища. По думите ѝ процесът по лицензиране тръгва през 2001 г., докато системното финансиране започва през 2009 г.

Признатите от МОН удостоверения имат и важно практическо значение.

Ако семейството се завърне в България, детето може да продължи обучението си в съответния клас, без да полага приравнителен изпит по български език. Това значително улеснява адаптацията му в българската образователна система.

Днес в „Света София“ се обучават около 140 деца. Към училището действат две предучилищни групи – за три-четиригодишни и за пет-шестгодишни. Освен български език и родинознание децата учат песни и народни танци. Танцовият състав обединява възпитаници от най-малките до VIII клас, а неговият ръководител развива и формация за възрастни.

С порастването на децата обаче задачата става по-трудна. Американското училище, приятелите, спортът и дигиталните занимания постепенно започват да се конкурират със съботните часове по български.

„Не трябва да се заблуждаваме, че всички идват с огромен ентусиазъм. Родителите трябва да бъдат настойчиви. Ние сме тези, които трябва да им покажем защо е важно“, признава Михайлова.

За половин век около първата класна стая се е разраснала цяла образователна мрежа. Днес в Чикаго и околните предградия, където по приблизителни оценки живеят около 100 000 българи, работят девет наши училища. Почти всички, разказва Даниела Михайлова, са свързани по един или друг начин със „Света София“. Тъй като техни основатели или преподаватели са натрупали първия си опит именно там.

Когато помещенията вече не достигат, част от екипа начело с Боянка Иванова се отделя и поставя началото на училище „Джон Атанасов“. Така новото образователно средище не възниква като конкурент, а като продължител и партньор на „Света София“.

Двете училища работят заедно и за признаването на българския език в американската образователна система.

През 2017 г. с помощта на Департамента за езиково обучение към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в тях са проведени първите изпити за сертифициране на знанията по български език на различни нива. Оттогава такива изпити се организират редовно.

Сертификатът позволява на учениците да удостоверят владеенето на още един език при кандидатстване в американски колежи и университети. А фактът, че българският се говори от сравнително малко хора, според Иванова увеличава стойността на това знание.

„Света София“ има принос и за обединяването на българските образователни средища зад граница. Първата стъпка е направена през 2006 г. в Чикаго по време на Втората световна среща на българските медии. Първоначално се обединяват малкото съществуващи тогава училища в САЩ, а впоследствие инициативата обхваща образователни средища по целия свят и прераства в днешната Асоциация на българските училища в чужбина.

Половин век след първите уроци училището продължава да бъде част от живота на българската общност в Чикаго. Коледа, Баба Марта и първа пролет се отбелязват в голямата зала към храмовия комплекс, а за 3 март и 24 май българските организации и училища се събират заедно. По инициатива на генералния консул Светослав Станков

празникът на българската просвета и култура вече се отбелязва с общ парад, концерт с участието на учениците и празник на цялата общност.

„Зад океана е по-трудно заради разстоянието, но може би носталгията е по-силна – тя е правопропорционална на отдалечеността от България“, казва Боянка Иванова.

Именно тази носталгия, превърната в доброволен труд, училищни часове и упоритост на поколения родители и учители, поддържа „Света София“ жива вече половин век. А поредното отличие принадлежи не само на сегашното ръководство, а и на всички, които през годините са отваряли вратите на класните стаи – още от времето, когато училищната история се е пишела не в електронни архиви, а в скромните помещения към българския църковен храм.