От учител до директор и номинация за „Хора на бъдещето“

*Снимки: ОУ „Проф. Марин Дринов“-Кюстендил*

„Човек без мечти е като кораб без платна.“ С тези думи Божидар Попов – директор на ОУ „Проф. Марин Дринов“ в Кюстендил, обобщава философията, която следва както в личния си живот, така и в работата си с учениците и училищния екип. За него бъдещето не е просто посока, към която гледаме, а резултат от знанията, личните усилия и смелостта да превръщаме мечтите си в цели.

Попов е сред номинираните в националния конкурс „Хора на бъдещето“, организиран от списание Business Global, в категория „Наука и образование“. Отличието поставя името му сред 35-те номинации в категорията, която събира най-много кандидати в тазгодишното издание на конкурса. За екипа на ОУ „Проф. Марин Дринов“ признанието е оценка не само за директора, но и за общите усилия и посоката, в която се развива училището.

Общо 178 личности са номинирани в осем категории. Кандидатурите преминават през едномесечна оценка на Комитета по избора по специално разработена методология на PwC Bulgaria. Финалистите и победителите ще бъдат представени на тържествена церемония на 10 ноември в Sofia Event Center.

Книгите, които очертават посоката

Роден в Кюстендил, Божидар Попов (40 г.) израства с интерес към изкуствата, езиците и литературата. Завършва основно образование с профил изкуства, след което продължава в езикова гимназия с немски и английски език. Още от ученическите си години обича да чете, а историческите книги и фантастиката постепенно се превръщат в много повече от любимо занимание – в част от начина, по който опознава света и изгражда представите си за него.

Избира „Славянска филология“ в Пловдивския университет, а впоследствие придобива специализация за учител по немски език. Решението да поеме по пътя на преподаването, има и семейна история. В рода му има много учители, а леля му посвещава 35 години на директорската професия.

„В рода ни имаме много учители. Тази „генетична предразположеност“ доведе до това и аз да стана учител“, разказва Попов.

През 2010 г. започва да преподава български език и литература, а след това – и немски език в Пловдив. Работата в класната стая обаче не изчерпва професионалните му интереси. По същото време създава преводаческа агенция и езикова школа. Денят му минава между преподаването и преводите, а вечерите са посветени на бойните изкуства, с които се занимава вече 25 години.

Преди десет години се завръща в родния си град. Започва отначало, като отново създава преводаческа агенция, езиков център и школа по бойни изкуства. Продължава да преподава български език и литература и немски език, а през годините участва и в развитието на семейния бизнес в ресторантьорството.

Преди три години решава да се подготви и да се яви на конкурс за училищен директор. В това решение отново присъства семейният пример – този път на леля му, която дълги години е ръководила училище. Попов заема нейното място и днес започва третата си година начело на ОУ „Проф. Марин Дринов“.

Това, което го задържа и мотивира в новата му роля, е възможността заедно с колегите си да променя училищната среда към по-добро.

„Много ми харесва – имаме възможността с колегите да правим училището по-добро място за всяко дете“, споделя той.

България през погледа на един учител

В личната история на Божидар Попов книгите заемат особено място. Сред авторите, повлияли най-силно на възгледите му, е българският писател Токораз Исто. По-късно двамата се срещат и в бойните изкуства – писателят става негов треньор.

„От книгите му обикнах още повече България и изградих мечтата си каква искам да бъде тя“, казва Попов.

Тази мечта е свързана преди всичко с хората. Той си представя България като страна на свободни, смели, осъзнати и целеустремени личности – хора, които умеят да мечтаят и да вдъхновяват, познават историята си, помнят предците си и се гордеят с наследството си.

В неговата представа за промяната няма преки пътища. Началото е в самия човек – в способността му да се познава, да уважава себе си и да вярва в собствените си възможности. Следват любознателността, стремежът към знания и готовността непрекъснато да се учи и усъвършенства.

Попов поставя акцент и върху вътрешната работа, която често остава невидима за околните – самонаблюдението, разбирането на собствените емоции и подбуди, търсенето на равновесие между различните страни на личността.

Бойните изкуства също са част от тази философия. Дългогодишната му практика го насочва към значението на борбеността, упоритостта и постоянството. За него обаче силата не се изчерпва с умението да отстояваш себе си. Тя изисква и контрол, баланс и отговорност.

Човек трябва да развива едновременно ума, духа и волята си, да намери равновесие между тях и да поеме отговорност за собствения си живот. Едва тогава може да бъде истински полезен и за света около себе си.

Училището като място за развитие

Като директор на ОУ „Проф. Марин Дринов“, Божидар Попов вижда в работата с колегите си възможност да допринася за създаването на по-добра училищна среда. В центъра на тази работа е детето – с неговите възможности, потребности и шанс да се развива.

За него образованието не се свежда единствено до усвояването на учебното съдържание. То е и път към изграждането на личности, които умеят да мислят, да търсят отговори, да поставят цели и да проявяват постоянство в постигането им.

Тази нагласа се вписва и в личната му представа за бъдещето на България. Той вярва, че промяната може да бъде постигната от хора, които съчетават знанието с осъзнатост, увереността – с уважение, а стремежа към успех – с великодушие.

„Това е моята мечта за България – да има повече осъзнати и великодушни хора“, споделя директорът.

За да се превърнат мечтите в реалност, те трябва да станат цели, които човек е готов да преследва и отстоява. Това важи и за личното развитие, и за образованието, и за обществото, в което живеем.

Номинацията на Божидар Попов в конкурса „Хора на бъдещето“ поставя във фокуса именно човек, който съчетава различни професионални интереси с отдаденост към образованието и стремеж към развитие. А неговата житейска философия се побира в едно изречение, което звучи и като напомняне, и като посока:

„Човек без мечти е като кораб без платна.“