Преподавателят Димитър Георгиев от СУ „П. Р. Славейков“ в Кърджали получи наградата на МОН „Константин Величков“

Димитър Георгиев е главен учител по „История и цивилизации“ и гражданско образование в СУ „Петко Рачов Славейков“ в Кърджали. Тази година той бе удостоен с наградата на МОН „Константин Величков“ в категорията за принос в развитието на способностите и компетентностите на децата и учениците в областта на науките, технологиите, изкуствата, спорта, гражданското и здравното образование и лидерските умения. Неговите възпитаници вече 16 години печелят призови места в национални и международни състезания. Под негово ръководство са издадени четири книги, създадени са над 25 ученически филма и са организирани 11 национални ученически конференции по история. Наградата „Константин Величков“ е учредена през 2005 г. от МОН. Връчва се всяка година на 1 ноември – Деня на народните будители, за високи постижения и принос в българското образование. Отличава изявени учители, педагогически съветници и психолози в различни категории.

Началото на активните извънкласни занимания с учениците си Димитър Георгиев поставя със създаването на школата по история „ИстОрика“ (Иновативно средище за творческо Обучение, развиващо изкуството и класическата академичност).

Абревиатурата обхваща различните дейностите в школата

Освен с подготовка за състезания, олимпиади, конференции, се правят и неща, които водят до осъществяване на идеята „Учи история, забавлявайки се, и се забавлявай, учейки история“. Училището е едно от първите, което въвежда историческия маскен бал като форма на изява чрез смесването на театър и история.

„Никой нямаше опит в организирането на маскени балове и всичко се свеждаше само до обличането на костюми. Така се забавлявахме“, спомня си учителят по история. В следващите години нещата се променят. Повишават се изискванията за автентична, исторически вярна среда.

„Не може да ми играеш с маратонки и да си Левски или Ботев. Не може да не вземаме театрални аксесоари от театъра. Ходим на места като крепости, които нямат нищо общо с модерното“, обяснява преподавателят.

Той набляга на изискването всичко, което правят учениците в школата, да бъде исторически достоверно, за да не се получава пародия на историческите факти. Те имат право на творческа изява, на срещи с личности от различни епохи – всичко това им дава възможност да развихрят въображението си. Ученици влизат в обувките на исторически личности, но трябва да имат автентично облекло и да се съобразяват с историческа хронология.

За да разнообрази заниманията в школата, преподавателят в последните години поставя задачата да правят реклами на исторически личности и събития не само от българската история, но и от световната. Примерно реклама на сирене „Тертер“, на мляко „Тертер“, на салата „Цезар“.

„Получиха се страхотни неща, това стимулира въображението им. Защото можеш сега, през XXI век, да рекламираш по своя начин нещо, което носи историческо име, и се получават наистина много забавни и бих казал полезни неща за учениците“, подчертава учителят по история. За него най-ефектното е свързване на рекламата с историята и използване на исторически личности и събития в рекламни продукти.

„Учениците имаха възможността сами да преценят как да представят даден продукт, като го свържат с определен исторически период, личност или събитие“, допълва Димитър Георгиев.

След първите маскени балове учителят продължава да надгражда.

Прави на живо исторически сценки. Насърчава учениците от школата да пресъздават пред свои съученици случаи от историята и разговори между хората от отминали времена.

За свое най-голямо постижение обаче Димитър Георгиев определя организирането на Националната ученическа конференция „Личности и събития, повлияли на човешката история“. Тя е включена в Националния календар на МОН за изяви по интереси на децата и учениците. Досега са организирани единадесет конференции – от 2012 до 2026 г. Нивото е много високо. Журито е от хабилитирани преподаватели от Софийския университет, минимум трима до пет души. Създадени са и над двайсет и пет образователни филма, свързани с различни периоди от българската история. Издадени са и пет книги с различни доклади и есета на ученици, заели призови места на международни и национални конкурси. Всичко това дава възможност на учениците да бъдат креативни, да не стихва любопитството им.

Първият филм, който правят, е за Априлското въстание.

От театъра учителят взима над двадесет елека, дървени пушки и друг реквизит и води учениците на Оборище на мястото, където се е провело Учредителното събрание. Взимат текст от записките на Захари Стоянов и снимат възстановка на събранието. Ученици се превъплъщават в исторически фигури – Георги Бенковски, Панайот Волов, поп Груйо и други участници в събитията, като се обличат униформите, с които тези личности са останали в историята.

Заснетият филм се харесва на всички. Това насърчава Димитър Георгиев да продължи да прави филми, които са свързани със средновековната история. При това около Кърджали има много крепости, които могат да бъдат великолепен декор, на който да се разиграва действието. Така, когато се снима примерно за хан Омуртаг или хан Тервел, фонът е крепостна стена, а не жилищен блок с телевизионни антени.

„Обстановката трябва да е достоверна, което се оказва, между другото, голямо предизвикателство, тъй като днес е много трудно да се постигне автентична среда дори и за събития от близкото минало. И едно от големите постижения е, че децата се ангажираха в пресъздаване на събития от близкото минало – отпреди 30 – 40 години“, подчертава Димитър Георгиев

В школата „ИстОрика“ има и иновация, наречена ЕЛСОПАК – лаборатория за социални проучвания, анализи и компетенции.

Учениците снимат филм за 1982 г. За тази цел се обличат в униформи, които намират по таваните на селските къщи, оставени там от техните родители. Слагат си пионерски връзки, а в класната стая вкарват стари чинове, черна дъска. Правят нещо като музей на социализма.

„Сега това е невъзможно да се постигне. Всички училища са толкова модерни, че ако някой иска да направи възстановка за времето на социализма и как са учили тогава нашите деца, това е абсолютно невъзможно“, отбелязва Димитър Георгиев. За целите на филма той намира и портрети на Георги Димитров, на Тодор Живков. Във възстановката става дума и за строгите правила за дисциплината в Закона за народната просвета преди 1989 г. – при три отсъствия ученикът е можело да бъде изключен или да му се намали поведението.

„Всичко това показахме на живо в национален ефир Това беше като социален експеримент, без телефони, без маникюри, без грим, косите – на плитки. Едно дете дори се принуди да се подстриже, за да участва във филма“, казва учителят.

И идеята да пресъздадат порядките през 1982 г., е постигната. След това учителят по история прави още такива музеи, като те вече са на открито в центъра на града на Кърджали. Учениците пак слагат пионерски връзки, родителите им докарват жигули, слагат цени от времето на социализма – примерно локум за 3 стотинки. За 30 минутни те представят тогавашната система, но не като конкуренция на сегашната, а за да изброят някои факти. Гости и граждани на Кърджали минават, смеят се, шегуват се. Така децата могат за малко да се потопят в атмосферата на времето на своите родители, баби и дядовци.

Филмът „Траките – непокорните воини на Родопите“ пък е направен в часовете за занимания по интереси.

В него се показва как се жени тракийски вожд и как при сватба, при раждане на дете всички плачат, а при смъртта на владетеля се радват. Това тракийско вярване учениците илюстрират при откриването на Перперикон.

Димитър Георгиев е убеден, че влизайки в неговата школа, децата, освен че се забавляват, придобиват и умения за водене на дебати, за поведение пред камера и да говорят на микрофон. А това им помага за абсолютно всички сфери.

Една мечта

При получаване на наградата „Константин Величков“ Димитър Георгиев сподели и своя мечта – победителите в националните конференции по история и цивилизации, които организира всяка година, да влизат без приемен изпит в Историческия факултет на Софийския университет. За тази цел трябва само тези конференции да преминат към Националната програма „Олимпиади и състезания“. В момента това е бюрократична спънка, защото Софийският университет няма как да обяви прием на ученици, които не са в тази програма.

„В момента сме в Националния календар за изяви на МОН, но не сме в календара за олимпиади и състезания“, казва Георгиев. Споделя, че има подкрепата на Академичния съвет на Софийския университет и двете страни се надяват този въпрос да се реши скоро.