Не е важен броят на висшистите, а на професионалистите

Наука. Образование“ свои статии, есета, интервюта, размисли по повод състоянието на българското образование и наука по дългия път на промените. „Събирайки материала за книгата, ми направи впечатление, че още през 1993 – 1994 г. акцентирам върху изключително ниския бюджет за наука – 1.28%. Само че през 2000 г. той вече достига 0.17% и оттогава почти не се движи“, споделя той. „Посочвали сме и някакъв път за излизане от кризата (говоря в множествено число, защото често става дума за позиция на Съюза на учените), но без да има сериозна чуваемост от страна на управленци и политици“, допълва още академикът. По думите му същият застой има и в отношението между науката и бизнеса. „Нито едната, нито другата страна са толкова виновни, колкото избраният път на прехода. Той, на практика, ликвидира наукоемките предприятия. Сега се опитваме да започнем отново, но вече от нулата“, смята ученият. Той припомня и колко много неща са загубени по време на прехода от образователната система. „В книгата припомням за посещението на Маргарет Тачър в България и изказаното от нея възхищение от образователната ни система и в частност от професионалното ни обучение. Защо го съсипахме? Днес говорим за дуална система, която сме я имали“, казва още акад. Дамянов.

Четете повече в бр. 17, 23 – 29 април 2015 г.