Оживени дебати в пленарната зала на Народното събрание

Подходящо ли е използването тук на нечленуваната форма, след като се има предвид не коя да е пленарна зала, а пленарната зала на Народното събрание?
Вярно е, че има редица собствени имена, които не допускат членуване: Варна, Панчарево, Камчия, Театър 199, Черно море, Резовска река, връх Мусала, Ново село, Стара Загора, Обединена българска банка, Александровска болница, Първа английска езикова гимназия, Варненска област, както и имената на хора. Има и такива имена, при които се допуска и членувана, и нечленувана употреба: Искър, Дунав, например: Пътуваме по Дунав(а) с корабче.
Други собствени имена обаче, основно имена на организации и географски названия, се членуват: Балкан, Родопи, Алпи, Лувър, Народно събрание, Министерство на образованието и науката, Народен театър, Античен театър, Млечен път, Балкански полуостров, Софийски университет, Ден на народните будители. При тях се изисква членуване (или получават членувано определение), тъй като са единствени и познати обекти: България се намира на Балканския полуостров; Предпочетохме за почивка родния Балкан пред Алпите; В Народния театър се играе „Опит за летене“; Денят на народните будители е на 1 ноември. Нечленуваната употреба в тези случаи е неправилна.
Няма колебание в членуването на единствени или познати обекти. Затова трябва да членуваме определенията в съчетанията пленарна зала и Народно събрание в изречение като: Законопроектът предизвика дебати в пленарната зала на Народното събрание. Същото важи и за следните примери: от парламентарната група на БСП, в централата на ГЕРБ в София, от ръководството на БДЖ, от пресцентъра на МВР.

Д-р Ивелина Стоянова
e сътрудник на Секцията по компютърна лингвистика в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ при БАН.

Четете повече в бр. 11, 14 – 20 март 2019 г.

Свързани статии:

Как пишем в дигиталната среда За названията на фирми (II част) Отпадни води или отпадъчни води За имената и имените дни