Когато знаеш какво правиш

Зам.-министър Карина Ангелиева и ректорът на Алма матер проф. Анастас Герджиков се запознаха
с първите апарати, инсталирани в новия център за компетентност

Проектът, на стойност 23 569 719 лв., предвижда изграждане на Център за компетентност „Интелигентни мехатронни, eко- и енергоспестяващи системи и технологии“ чрез обединените усилия на седем водещи научни организации и университети. Целта е да се повиши нивото на провежданите от тях научни изследвания и успешно да се комерсиализират получаваните резултати в приоритетната за българската икономика област „Мехатроника и чисти технологии.
Научноизследователската програма предвижда повишаване на добавената стойност на продукти при производството на специализирано оборудване, машиностроене и уредостроене, компоненти за производство на автомобили, серво системи, електронни и електромеханични изделия, роботика, химически продукти.
Центърът за компетентост е и място, където науката, бизнесът, държавата и образованието си подават ръка.

Официално във Факултета по химия и фармация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ отвори врати лабораторията „Дисперсни системи и реология в чистите технологии“. Тя е сред 33 лаборатории на комплекса „Наноструктурирани материали и дисперсни системи“. Комплексът е център за компетентност „Интелигентни мехатронни, еко- и енергоспестяващи системи и технологии“, финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.
За ролята на подобен изследователски комплекс говори фактът, че още преди „прерязването на лентата“ учени от Лабораторията правят откритие, което веднага намира място в 4 публикации в издания с висок импакт-фактор. Другата задача на Лабораторията също се изпълнява успешно – да бъде инкубатор за подготовката на млади изследователи – в екипа на „Дисперсни системи и реология в чистите технологии“ по проекта са назначени д-р Лидия Димитрова и д-р Михаил Георгиев. И това е само началото.
„Проектът позволи да продължим с подобряването на средата за научни изследвания, а това е привлекателно за младите поколения учени“, коментира деканът на Факултета чл.-кор. Тони Спасов. И припомня, че центровете за компетентност, част от какъвто е новата лаборатория, са и инструмент за задържане на младите учени, предоставяйки им модерна инфраструктура за научни изследвания.
„Благодарение на проекта разполагаме с апаратура на европейско ниво за нашите изследвания“, коментира акад. Райчо Райчевски.
„Без модерна инфраструктура не можем да бъдем част от общоевропейското изследователско пространство“, посочи заместник-министър Карина Ангелиева. Изграждащите се центрове за компетентност със средства по Оперативната програма работят в тази насока. И нещо повече, когато говорим за свързаност на университетите и изследователските институти, това трябва да става в области, в които българската наука има традиции и се е доказала – например здраве, нови техенологии, околна среда. Центровете за компетентност са и онези инкубатори за създаване на необходимата ни изследователска критична маса.
Лабораторията „Дисперсни системи и реология в чистите технологии“ използва ремонтирано помещение от 46 м2, за което по проекта са извършени строителни монтажни работи на стойност 39 110,15 лв. с ДДС. За нуждите на изследователите е доставена нова апаратура – лазерна дифракционна система за определяне размера на микронни частици в дисперсии и система за определяне на контактни ъгли, повърхностна енергия и омокряне на микронни капки върху твърди повърхности, вкл. наклонени и при различни температури. Предстои доставка на оптична приставка (микроскопски модул) за реометър и елипсометър с БАМ за определяне и визуализация на обекти с малки латерални размери.
Проектът за изграждането на Център за компетентност „Интелигентни мехатронни, еко- и енергоспестяващи системи и технологии“ се изпълнява за срок от 30 март 2018 г. до 30 ноември 2023 г. Безвъзмездната финансова помощ е в размер на
23 569 719 лв., от които 20 034 261 лв. са европейско и 3 535 457 лв. – национално съфинансиране. Основната цел е изграждане на устойчиво функциониращ национален център за компетентност, в който трите страни на „триъгълника на знанието“ – образование, научни изследвания и бизнес, се намират в ефективно и динамично взаимодействие, основаващо се на споделени стратегии, силни и конкретни ангажименти и съвместни научни проекти и партньорства. Партньори са Техническият университет в Габрово, откъдето е и координаторът на проекта проф. Райчо Иларионов, техническите университети в София и Варна, Софийският университет „Св. Климент Охридски“, институтите на БАН по роботика и по електроника и Централната лаборатория по приложна физика на БАН (Пловдив). В рамките на проекта в Габровския технически университет се изгражда изследователски кампус от свързани малки лаборатории. „Идеята е те да укрепят връзките ни с бизнеса и производството“, коментира проф. Иларионов. И си пожела Центърът за компетентност да породи и нови форми за реализиране на научните идеи. А те са в рамките на широк спектър на приложение в индустрията и новите материали, уточнява ръководителят на проекта проф. Красимир Данов.
Ректорът на Алма матер проф. Анастас Герджиков е категоричен за ползата от центровете по компетентност – ако се свържат, тази синергия ще се насочи към успешни приложни изследвания.