Из разказа на един директор: „Всеки ден учителят преоткрива детето като феномен“
Татяна ДИКОВА
Подготовката, която ми даде Учителският институт в Смолян, остана ненадмината дори от университетското ми обучение. Акцентът в Смолян бе практическата подготовка на бъдещия учител. Когато се върнах към учителската професия, стъпих на наученото в Института. Това ми помогна да преоткрия децата като феномен. Майката природа ги е надарила с изключителна интуиция. С тях не можеш да бъдеш лицемер. Винаги ще те разкрият и тогава пощада няма.“ По нетрадиционен начин започва един традиционен разговор с директора на едно малко училище. То се намира в пловдивското село Бенковски и резонно носи името на патрона на селото – Георги Бенковски. Училището е средищно. Посещава се от децата и на други две села – Войсил и Радиново.
Борис Бабугеров – по професия начален учител, приема през 2019 г. предизвикателството да „възкреси“ славата на местното школо. Признава, че и до ден-днешен една от основните му задачи е да убеди жителите на трите села – Бенковски, Войсил и Радиново, че училището не отстъпва по нищо на т.нар. градски. И вместо децата всеки ден да се извозват до града и обратно, ще получат същата подготовка в ОУ „Георги Бенковски“, дори на моменти и персонално внимание към техните потребности. Защо ли, ами защото с тях работи сърцат екип – дванайсет педагози с възможно най-добрата подготовка и от Учителския институт в Смолян, и от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
Възпитаник на Смолянския институт е и вторият начален учител – Боян Тепавичаров. С него директорът много се гордее. Има планове как да използва таланта му на музикант изпълнител за популяризиране на местното училище. Разчита на колегата си да развие музикалните дарби на децата, а празниците на селото да се огласят дори от родопски каба гайди. Тогава и хората ще почувстват, че училището го има и нещо хубаво се случва. Доказателство за това са и изявите на децата на сцената на местното читалище „Васил Левски 1930“.
Двете институции съвместно работят по проект.
„Нашите села са богати. Затова и населението им се увеличава, а не намалява, а с това и броят на децата. Но си остава предубеждението, че по-други са училищата в големия град“, казва директорът.
И се чуди как да обясни на хората колко е полезно, най-вече за началния и прогимназиалния курс, да се работи в спокойна среда, заобиколени от връстници, в условията на толерантност и непознаване на думичката „агресия“.
Училищният двор е мястото, където децата се включват в ролеви игри, забавляват се, радват се на възможността да общуват. Но признава, че и той е допуснал в един момент грешка. Когато семейството се заселва в Бенковски, оставят двамата синове да учат в Пловдив. „Бързо се убедих какво причинявам на децата си, а те бяха още малки. И ги върнах да учат в с. Бенковски. Затова не пропускам да споделям с родителите личния си опит, а те да преценят кое е най-доброто за техните деца. За да ги водим в големия град на училище, „крадем“ поне два часа от детството им на денонощието в път“, изчислил е Бабугеров.
Историята на образованието в някогашното село Мързян е достойна за
описание. Началото е поставено в паянтова постройка от учителя Иван Казаков. През 1928 г. Чирпанското земетресение помита и малкото училище. Година по-късно обаче селските първенци решават – без училище селото не може. И издигат нова сграда, която приютява малките ученици до обяд, а големите – следобед. Красивото малко школо в сърцето на селото и днес е пълно с детски емоции. В него са учениците от начален курс.
Но да се върнем към историята. Местните не се задоволяват и се прицелват в селото да има прогимназия. Новата монолитна сграда, впечатляваща и днес, се изпълва с деца от учебната 1938/1939 г. Издигната е в географския център на три села – Радиново, Бенковски и Войсил, откъдето прииждат ученици. Така че още през 40-те години на миналия век жителите на Бенковски могат да се похвалят със средищния характер на своето школо, запазило статута си и днес. През 1960 г. в ученическия поток на прогимназистите се вливат дори децата на Царацово и Костиево.
70-те години са друг връх в училищната история. Откриват се работилница по трудово обучение, спортна зала и нов триетажен корпус. „Периодът до средата на 90-те години е един от най-резултатните в историята на нашето училище“, връща лентата назад директорът Бабугеров. И като добър стопанин, бърза да уточни, че с училищния бюджет и днес продължава модернизацията на учебната инфраструктура – с възстановяването на кабинета по трудово, с кабинета по изобразително изкуство и този по природни науки. А принос към всичко това имат най-вече учителите, децата, включват се и родители. Кът за отдих с красиви дървени пейки си спретват учениците от прогимназиалната степен. Тяхна е и отговорността по поддържане на ландшафтната архитектура на учебната сграда.
„Децата работят и не пестят сили – гордее се с тях директорът. – Всяко нещо си иска майстора, трябва да се пипне. Малките детайли, взети заедно, дават цялостния облик.“ А най-близките му планове са да засили проектната работа в училището. Така бюджетът ще се „разтовари“ от някои пера, като модернизацията на образователната инфраструктура например. „Проектите ангажират не само нас, учителите, но и децата. При такъв тандем не може да няма качество на образователната услуга. Качеството се проявява чрез резултатите. А това означава по-голямо доверие в образователната институция“, убеден е директорът.
Гордее се, че няма дете без крайно устройство. Така че онлайн обучението е подсигурено. Началото не е леко. Дори се налага, макар и за кратко, да „включат“ в образователния процес кметските наместници на съседните села. А те отговорно си вършат работата, обикалят децата, раздават им учебни материали и следят как се справят.
„Народът е казал – кучето скача според тоягата. Онлайн обучението се случи. Но не мога да кажа, че съм доволен. Липсата на директен контакт учител – ученик изигра лоша шега. Не всички имахме дигитални умения – придобихме ги. Всичко се случи, но на бързи обороти“, припомня си времето на първите срещи с болестта и неведението, което цареше в обществото, директорът. Изрично подчертава, че е впечатлен от родителската позиция – всички без изключение подхождат отговорно. „Такива са нашите родители – отговорни, с отношение към образованието на децата в семейството. Затова учениците ни са добре облечени, личи си, че са обгрижени. Трудно ще познаете дали в семейството изпитват известни финансови затруднения“, отбелязва директорът.
Но проблеми не липсват. Най-вече причините са в миграцията. Семейството решава да замине, и по средата на годината отписва ученика. После се връщат, добре, но детето е загубило време и изостава с учебния материал. Търсят се варианти да навакса пропуснатото в училище. И на него, и на учителите хич не им е лесно.
Като начален учител, Бабугеров има представа доколко подготвени идват първокласниците в училище. Отчита изключителната роля на детската градина за тази подготовка. „Колегите в ДГ „Елица“ в с. Бенковски са изключителни професионалисти. Точно следват учебната програма и подготовката на децата в предучилищните групи“, коментира той. А разширяването на предучилищната подготовка и с четиригодишните оценява като правилна и навременна политика.
За успеваемостта на учениците принос имат и следобедните занимания в прогимназиален етап. „Групата ни е сборна –
28 деца. Трудно е на колежката, но няма как с училищния бюджет да осигурим още един преподавател“, разсъждава Бабугеров. Но търси варианти – например друг колега да си допълва часовете, поемайки и следобедни занимания. А иначе времето след часовете е за подготовка на уроците за следващия ден и за занимания по интереси в клубовете „Сръчни ръце“, „Знам и мога“, „Творческо писане“, „Забавна математика“ и „Обичам музиката“.
Накъде след VII клас. „Децата ни се насочват предимно към професионалните гимназии. От завършилите основно образование миналата и тази година нямаме дете, което да не е продължило образованието си“, гордее се директорът. От тазгодишните седмокласници само един не се е явил на външното оценяване, но записва гимназия.
„Признавам, имахме опасения, че обучението от разстояние в електронна среда ще попречи децата да се представят добре на външните оценявания. Но имаме почти пълно покритие на прогнозните оценки с показаните резултати“, пояснява директорът. Нещо повече, той споделя, че не се е наложило децата да си доучват. Една от причините за това е фактът, че учители и ученици не са се възползвали от прекъсването на учебния процес през декември миналата година. А продължили по учебния план и програма в онлайн среда. Затова времето след края на учебната година е оползотворено за занимания по интереси. „Нещата се получиха, децата се забавляваха. А покрай забавленията допълваха знанията си тези, които все пак поизостанаха“, доуточнява Борис Бабугеров.
В края на разговора ни не пести благодарностите си към Община Марица. Според него местната власт наистина е издигнала в приоритет грижите за всички училища и детски градини на своята територия. Силно ангажирани с ОУ „Г. Бенковски“ са и кметствата в трите съседни села – Бенковски, Войсил и Радиново, откъдето са учениците на средищното училище.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg