Гл. ас. д-р Елица Дубарова-Петкова
Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас (България)
https://doi.org/10.53656/bel2022-6-8ED
Резюме. Последният разказ на Хофман – „Ъгловият прозорец на братовчеда“, създава предизвикателство от литературнотеоретичен характер, доколкото ни изправя пред въпроса възможно ли е Хофман – романтикът, създателят на едни от най-ярките фантастични и диаболистични фабули, в заника на творческия си път да е изменил на дълбоката си романтическа същност и да е преминал в руслото на реалистичния художествен метод. Разказът подвежда да бъде мислен като миметично повествование, но всъщност се оказва обусловен изцяло както от романтическата естетика в най-общ план, така и от конкретните естетически принципи на самия Хофман. Тезата на настоящата статия е, че в сложната плетеница от фикционални и автобиографични елементи, в пресечната точка между болестта и здравето чрез последния си разказ Хофман препотвърждава и завещава на следващите поколения така наречения „Серапионов принцип“, а именно: и най-чудноватите истории да се разказват с ясно съзнание, с просветлен дух и с любов към живота.
Ключови думи: въображение; серапионов принцип; романтизъм; реализъм; болест; здраве
