200 млн.лв. за студентски общежития

Държавата да отпусне още 100 млн. лв. и така общата сума по Програмата за ремонт на студентски общежития да достигне 200 млн. лева, решиха народните представители при гласуването на държавния бюджет за догодина.

Преди това Националното представителство на студентските съвети изпрати позиция до Народното събрание и до Министерския съвет, в която настоява за допълнителни 100 млн. лева към вече осигурените 100 млн. лв. за ремонти в студентските общежития. От НПСС посочиха, че подадените от висшите училища проекти по Програмата са за близо 300 млн. лева. Предложението е подкрепено между двете четения от парламентарните комисии по образование и наука и по бюджет и финанси.
В одобрената рамка на държавния бюджет за 2024 г. се предвиждат 100,962 млн.лв. за дейности по Стратегията за развитие на научните изследвания и Националната пътна карта. За повишаване на интереса и увеличаване на извънкласните дейности, гарантирани за всеки ученик за допълнителна подкрепа за спорт, отдих и култура, са предвидени 25,302 млн.лв. За повишаване на стандарта за яслена и целодневна група в детската градина и училище, за увеличаване заплатите на помощник-възпитателите са предвидени 16,7 млн.лв. За допълнително финансиране за увеличение на възнагражденията на академичния състав в държавните висши училища са предвидени 39 млн.лв., в БАН – 10 млн. лв., и в Селскостопанската академия – 3 млн. лв.

Депутатите гласуваха окончателно и 5 млн. лв. за Национална програма „Фонд „Стефан Стамболов“, чрез която ще се финансира обучение на български студенти в чуждестранни университети. При обсъждане на предложението в Просветната комисия то не бе прието, но в пленарна зала идеята получи нужната подкрепа. Прог­рамата с конкретните условия по нея ще се подготвя от МОН. Идеята бе лансирана още през 2022 г., като тогава МОН предложи подобна програма, която предвиждаше по 200 000 лв. годишно на 30 български студенти, учещи магистратура в 24 от най-елитните вузове по света. Условието бе те да работят поне 3 години в родината след дипломирането си. Депутатите отхвърлиха идеята, предложена като промяна в Закона за висше образование.

„Ако трябва да финансираме международно измерение на висшето образование, то по-скоро може да инвестираме в европейските университетски мрежи, които обединяват висши училища от всички страни“, коментира сега председателят на Парламентарната комисия по образование Красимир Вълчев. От Съвета на ректорите и от Синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ също се изказаха негативно. При дебатите в зала също имаше гласове против идеята. В отговор финансовият министър Асен Василев коментира, че това, което българската държава прави, е опит част от тези таланти да се върнат обратно в България, като им даде безлихвен заем, който, ако се върнат и работят в България за пет години, ще бъде опростен. По думите му, обучението в чужбина ще става чрез договори.

Свързани статии:

„Аз-буки“ очаква научни статии от млади учени В Министерския съвет Заедно в изкуствата и спорта Признание за педагози в професионалното образование