Данни и база от данни

Д.ф.н. Марияна ЦИБРАНСКА-КОСТОВА*

Коя от данните е невярна?

Така зададен, въпросът, на който попаднах наскоро, е граматически неправилен, тъй като думата данни няма единствено число и се използва само в множествено.

Възможно е в случая да се прави аналогия със съчетанието база от данни. То е калка от английското database и образува редовна форма за множествено число бази от данни.

Употребата на данни само в множествено число проличава и от други съчетания, широко застъпени в днешния социален живот – анкетни данни, лични данни и др. Ето защо горното изречение може да се редактира така: Коя информация от данните е невярна? Кое сведение от данните е невярно? или Кой факт е неверен?

Думата данни се смята за книжовна заемка от руски (данные). Нейното модерно значение обаче се развива въз основа на една старинна форма: старобългарското прилагателно даньнъ, в сложна форма данныи ‘даден’ от глагола дати ‘дам’. В нашия стар език глаголът има същия корен като съществителните дань от ж. р. ‘дар, пожертвование, дължимо, данък’ и даньѥ в ср. р. ‘дар, подарък’. Съвременен наследник е архаичната книжовна дума дан, която се използва предимно в съчетания с преносно значение, например давам дан ‘отдавам почит’, плащам дан ‘понасям последствия от свои действия и постъпки’.

Ако се върнем към данните, нека обобщим, че поради прастария общ индоевропейски произход на глагола *dati< корен *do- английските форми data, done и българските даден, данни на практика са сродни.

*Д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова e професор в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ при Българската академия на науките.

Свързани статии:

Паронимия и четене Отново за омонимите Авторитетът, който да следваме Себе си или мене си