Доц. д-р Светлина Колева,
проф. д.пс.н. Снежана Илиева,
доц. д-р Калоян Харалампиев,
проф. д.пс.н. Соня Карабельова
Sofia University
https://doi.org/10.53656/phil2024-04S-07
Absract. Признавайки нарастващите притеснения относно климатичните промени и тяхното влияние върху психиката и поведението, настоящото изследване се фокусира върху разглеждане на един от съвременните конструкти – екотревожност, и представя адаптирана българска версия на „Скала за екотревожност“ (HEAS-13) на Хог и колеги върху извадка от 551 респонденти. Тази адаптация е ключова за оценка на нивата на екотревожността сред българското население, като данните потвърждават оригиналната четирифакторна структура на инструмента и добрите му психометрични характеристики. Изследването разкрива по-високи нива на екотревожност сред жените в сравнение с мъжете, което предполага полово неравенство в екологичните притеснения и съвпада с предишни изследвания, в които се установява, че жените често проявяват по-силни реакции към климатичните промени. Получените резултати обогатяват разбирането за екотревожността като многомерен конструкт и приложената скала за измерването ѝ може успешно да се прилага в българския социокултурен контекст и да подпомогне създаването на ефективни стратегии, политики и програми за намаляване на негативните ефекти от климатичните промени.
Keywords: екотревожност, HEAS-13, тревожност от климатични промени, афективни и поведенчески симптоми
