Какви допълнения към основната заплата може да получаваме

В съвременния трудов свят финансовото възнаграждение не се изчерпва само с основната заплата, определена в трудовия договор. Много работници и служители получават допълнителни плащания, които са пряко свързани с тяхната ефективност, умения, опит или спецификата на изпълняваната работа. Тези допълнения изпълняват различни функции — от мотивиране и възнаграждение за постигнати резултати до компенсация за неблагоприятни условия на труд. Те също така могат да бъдат инструмент за задържане на квалифицирани кадри, за повишаване на лоялността или за стимулиране на професионалното развитие.

Допълнителните финансови възнаграждения се срещат в различни форми и под различни наименования.

В случай че не са включени в основното трудово възнаграждение, те често се класифицират като „променливо заплащане“. В зависимост от политиките на работодателя и законодателство допълненията към заплатата могат да бъдат еднократни, периодични или дори постоянни.

Ето кои са най-често срещаните видове допълнителни възнаграждения и принципите, на които те се основават:

– надбавки – отделна парична сума, предоставяна като компенсация за извънреден труд, нощен труд, работа по време на официални празници, работа при вредни или специфични условия на труд (специални надбавки се отпускат в някои компании за работа в град с много висок стандарт на живот или за работа в рискова страна), някои от надбавките са регламентирани в трудовото законодателство на съответната страна, докато други са форма на привличане на квалифицирани кадри, които иначе не биха приели дадена работа;

– бонуси/ премия – представляват възнаграждение за успешно изпълнение на работата и се изплащат въз основа на резултатите, постигнати на индивидуално, екипно или организационно ниво. Според фирмената политика бонусите се дават на определени периоди, които обикновено са свързани с характера на дейността на служителя и неговото ниво в организационната йерархия;

– стимули – заплащане, свързано с постигането на конкретни цели, което да мотивира служителите за по-висока ефективност. Целите обикновено се поставят в рамките на желани крайни резултати, като например продажби;

– комисиони – специална форма на стимули, използвана например при търговските представители, според която заплащането се извършва на базата на процент от реализирания оборот или брутната печалба. Освен като добавка към основното възнаграждение комисионите могат да бъдат и единствен механизъм за формиране на възнаграждението, разпространен у нас при гражданските договори;

– заплащане, базирано на качеството на услугата – заплащане, при което увеличението на заплатата е фиксирано чрез скала и е обвързано с обслужването. Възможно е понякога степента на увеличение да варира по скалата според изпълнението;

– заплащанe, базирано на уменията – варира спрямо уменията, придобити от служителя в хода на работата;

– заплащане, базирано на компетентностите – варира спрямо компетентностите, придобити от служителя в хода на работата. В някои компании това заплащане е обвързано с развитието на служителя съгласно личния му кариерен план, често свързан с компетентностен модел;

– заплащанe според индивидуалното изпълнение на работата, при което надбавката върху твърдата заплата се определя въз основа на оценка на изпълнението.

За работодателите

добре структурираната система за допълнителни възнаграждения е начин да се отличат от конкуренцията

и да изградят привлекателна работна среда. А за работниците и служителите това е възможност не само да повишат доходите си, но и да бъдат признати за своите усилия, талант и постижения.

Затова е важно както работодателите, така и работниците и служителите да бъдат добре информирани за различните видове допълнителни възнаграждения, условията за тяхното получаване и потенциала им да допринесат за дългосрочно удовлетворение и развитие в професионален план.