Министър Красимир Вълчев в Студио „Аз-буки“: Можем да просперираме като общество, ако заложим трайно на образованието и на науката (ВИДЕО)

„Убеден съм, че темата образование е тази, по която можем като общество да водим смислен, съзидателен и положителен разговор. И се надявам тя да продължи да не се използва за политически спекулации.“ Това отбеляза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в Студио „Аз-буки“.

В края на своя втори мандат като просветният министър той отново подчерта, че образованието трябва да остане стратегически държавен, национален и бюджетен приоритет.

„Ние сме малка държава. И ако погледнем назад, сме били държава на духовността. Това е нашият световен цивилизационен принос. Можем да просперираме като общество, ако заложим трайно на образованието и на науката“, заяви Красимир Вълчев.

Той посочи, че през последните 25 години страната ни се приближава към средноевропейските доходи, което е резултат на членството ни в Евросъюза.

И в същото време отбеляза, че държавите, избегнали т.нар. капан на средните доходи, са тези, заложили на образованието, на технологиите, на индустриалното развитие.

Министър Вълчев коментира, че развитието в следващите години ще бъде предопределено в много голяма степен от изкуствения интелект, благодарение на който се прогнозира нарастване на световния брутен вътрешен продукт с 50%. А от това колко високообразовани хора и създатели ще има България, зависи и какво ще спечели тя от този икономически бум.

„Програмирането на изкуствен интелект днес не е просто писане на код. То е сложни алгоритми и предполага задълбочени математически умения. За това е важно дали ще успеем да задържим най-светлите си умове. В никакъв случай не пренебрегвам хуманитарното начало. То е в основата на всяка държава. Но днес заедно с технологиите тези две неща могат да ни доведат до ново възраждане“, заяви просветният министър.

И добави, че днешните ученици ще бъдат активни в следващите 40-50 години, като много вероятно е да се налага да сменят през трудовия си живот средно три пъти професии.

„Не можем да прогнозираме точно какъв ще бъде светът през 2075 г. Но със сигурност ще има съвсем различни професии. С други думи, не можем да подготвим днешните деца за професиите на 2075 г., но можем да им дадем хармоничен микс от умения, който да ги прави адаптивни и след 40 – 50 години“, заяви той.

В разговора Красимир Вълчев аргументира и предложените промени в Закона за предучилищното и училищното образование, който бе приет на първо четене от Народното събрание, но вероятно няма да се стигне до второ гласуване в пленарна зала.

Подчерта още, че след девет години действие на Просветния закон е станало ясно коя в него работи и какво има нужда се измени. Както и какви промени са необходими в учебните програми, проект на концепции за което МОН публикува за обществено обсъждане.

Министърът бе категоричен, че основна цел е фокусът в училищното образование да се постави върху функционалност на придобиваните знания, а не да се продължи с доминиращата култура на заучаването.

„Ако искаме да вървим напред, трябва да сме честни пред себе си. Трябва да си кажем кои неща не работят. Защото много регламенти в системата са замислени с добри намерения, но са произвели преди всичко формализъм“, отбеляза той.

Затова са отворени за дискусии и целия спектър от елементи на системата, които я регулират – и оценяването, и учебните програми, и учебния план, и образователната структура.

„Защото всички анализи показват, че тази образователна структура, която беше въведена преди 10 години, води преди всичко до негативни резултати. Дори бих казал до изцяло негативни резултати. Ранното завършване на основно образование в VII клас – единствено в Европейския съюз, води до по-ранно психическо претоварване децата да правят важен избор, до по-ранно стесняване на кариерните им пътеки, по-ранна сегрегация по образователни резултати“, подчерта Вълчев.

В отговор на въпрос за финансовото състояние на образователната система в условията на удължен бюджет от миналата година министърът заяви, че дори краткосрочно да се появи проблем, той ще бъде преодоляван.

„Повече ме притесняват две други неща, които имат дългосрочно въздействие върху благосъстоянието на учителите. Дали ще има политически консенсус, пък обществен и бюджетен, че учителите са важни и те трябва да получават над средната заплата. Другото, което ме притеснява, е, че бюджетната ситуация е много по-лоша, отколкото преди пет години. През тези години и поради политическата нестабилност бяха увеличени много бюджетните разходи, като процент от брутния вътрешен продукт“, посочи той.

Красимир Вълчев подчерта, че 5-процентният ръст на заплатите в сектора, разбира се, не е достатъчен. Но предупреди за опасността да не бъде приет изобщо нов бюджет за годината, което ще направи много труден разговора за ръст на доходите.

„Някой трябва да изиграе ролята на лошия, защото не можем да живеем 15-20 години с траен бюджетен дефицит от 3 или 5%. Така ще натрупаме много дългове и в даден момент ще започнем да плащаме само лихви. Опитът на една наша съседка е пресен и показателен какво се случва при подобно поведение“, каза Красимир Вълчев.

Подобна ситуация, по думите му, ще затрудни нови инвестиции в образованието.

Той припомни, че в момента се реализират три големи инвестиционни програми в образователния сектор – за строеж и ремонт на физкултурни салони и спортни площадки, за изграждане и пристрояване на училища и детски градини и за ремонт на студентските общежития.

Министърът отбеляза, че благодарение на тях образователната инфраструктура на много места е подобрена, осигурени са места в детски градини и наполовина е намален броят на училищата, които работят на двусменен режим, като след края на програмите те ще бъдат 180.

Той отчете и успешното изпълнение на редица проекти в образованието по Плана за възстановяване и устойчивост.

„Системата на образованието през този месец вече излиза като тази, която е отчела и усвоила най-много средства по Плана за възстановяване“, посочи Вълчев.

А във връзка с изграждането на нова STEM среда във всяко българско училище просветният министър подчерта, че следващата крачка е създаването на центрове за хуманитарни науки в тях.

„Разбира се, всички предмети са важни, важни са и часовете по чужди езици, но още по-важна е добрата хуманитарна основа. Ако имаме средства в бюджета, ще настоявам да има такава програма. Между другото, започнахме такава програма за центрове за хуманитарни науки, но в момента са финансирани по-малко от 200 училища. А общият им брой е над 2300“, заяви той.

„Смея да твърдя, че направихме доста неща в системата, които са в услуга на обществено-икономическото развитие. Ще отбележа промените в професионалното образование и разширения прием в него, прехода към класификатор на професиите и новите държавни образователни стандарти, както и  относно приема във висшето образование, за да има повече обучаващи се за медицински сестри и инженерно-техническите професионални направления, като съответно ограничаваме нерационалното търсене, избуяло в социалните, стопанските и правните науки“, посочи още Красимир Вълчев.

Министърът коментира, че оставя на наследилия го на поста предложение за допълнение в действащи учебни програми с разработени теми, свързани с изкуствения интелект, както и оптимизирани програми по профилирана подготовка, по които трябва да се проведе дискусия.

А относно онова, което не е успял да поставите на масата за обсъждане, посочи, че се чувствам длъжник на предучилището и на висшето образование. Макар в сферата на последната да е постигнато немалко – променен е държавният прием в редица специалности, обучаващите се в приоритетни направления са освободени от такси, дават се стипендии, въведено е и обучение по договори за реализация в страната на бъдещи медици.

„За поредна година намалихме държавния прием в социалните, стопанските и правните науки. В същото време увеличихме този в инженерните науки и в резултат всички професионални направления, с изключение на „Машинно инженерство“ имаме повече записани да учат инженерно образование. Най-вече водно строителство и хидростроителство, химична технология, енергетика, общо инженерство, електроника, електротехника и автоматизация.

Всъщност проблемът ни при инженерното образование е, че голяма част от тези, които влизат са с ниски резултати по математика и физика, и след това отпадат.

И затова обвързваме държавния прием с оценка от матура или изпит по  математика и физика, а за икономическите специалности – с резултат по математика“, посочи министърът.

И изрази надеждата си провежданата през последните години политика в сектора да продължи, да има увеличение на държавната поръчка в природоматематическите и инженерно-техническите професионални направления, както и в хуманитарните, да продължи развитието на приоритетните професионални направления, както и още по-тясно обвързване на пазара на труда и потребностите на обществото, и този на образование.

„Разговорът ми с висшите училища винаги е бил да завишават изискванията, защото това носи и по-висока репутация. Разликата между качествено и не толкова качествено образование зависи от много неща – колко са добри преподавателите и каква база имат висшето училище, но и от това дали те са взискателни и карат студентите всяка седмица да четат по три книги, да направят по два проекта, да учат вечер до късно. А не да ходят от сесия на сесия и от изпит на изпит“, смята Вълчев.

Според него трябва да продължи и бюджетната подкрепа на университетите, ако искаме да имаме добро висше образование. А най-добрите студенти да стават преподаватели и да развиват добри катедри.

Наложително е висшите училища постоянно да актуализират учебните програми, да интензифицират и научната дейност, да се обединяват, да създават мрежи и съвместни обучения, защото стават все по-малки на фона на още по-глобализиращия се пазар.

В заключение министър Вълчев апелира към родителите да подкрепят учителите, а педагозите да взаимодействат с родителите.

„Учителите трябва да имат авторитет. Ако децата не уважават учителя, няма да уважават никой авторитет. Трябва повече човешко отношение, разбиране и емпатия. Това е и смисълът на социално-емоционалното учене и възпитанието – те не се противопоставят, те се допълват“, категоричен е Красимир Вълчев.

Свързани статии:

Проф. Галин Цоков, директор на Института по образованието в Студио „Аз-буки“: Образованието е начин да променим обществото (ВИДЕО) Емил Спахийски, директор на Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“: Образованието е любопитство (ВИДЕО) Министър Красимир Вълчев на живо в Студио „Аз-буки“ Нова структура на училищното образование най-рано след две години