
Фонд „Научни изследвания“ отличи най-успешните научни проекти, финансирани от него и отчетени през 2025 г., на официална церемония в Българската академия на науките. Отличени са 22 проекта в 11 области.
Научно-експертните комисии, в които участват над 450 учени от страната и чужбина, са оценили 408 междинни и крайни отчета по проекти от предходни години. „За качеството им говори това, че над 63% от тях са получили висока оценка за изпълнение. На церемонията ще имаме възможност да видим най-добрите от получилите висока оценка“, посочи управителят на Фонда проф. Юрий Кълвачев.
„Фондът е двигател на българската наука“, заяви проф. Юрий Кълвачев. Той посочи, че от всички 2806 публикации, включени в отчетите към оценените проекти, общо 1735 статии са реферирани в Scopus. Те съставляват 20,1% от реферираните в платформата публикации от България.
Проф. Кълвачев обясни, че основните критерии при избор на отличените са научните статии, които екипите представят за реализираните изследвания, както и участието на млади учени и постдокторанти в проектите.
През изминалата година са обявени и реализирани 15 конкурса за финансиране на проекти за научни изследвания. Подадените проектни предложения за тях са над 700. По думите на проф. Кълвачев няма голяма разлика в броя с предходни години. Той посочи още, че процентът на успеваемост при кандидатстване е около 25 – 30%.
Управителят на Фонда отчете засилване на интереса към проектите по европейско партньорство. „Броят на кандидатстванията се увеличава, но броят на приетите проекти е същият, тъй като не можем да го увеличим и да намалим качеството на проектите, които приемаме“, разясни той.
Обявени са и още три конкурса със срок за подаване на проектни предложения в началото на 2026 г.
През 2025 г. Фондът е подкрепил 243 научни колектива с участието на над 1750 учени от България. 38% от тях са млади учени, отбеляза проф. Кълвачев. Подкрепено е издаването на 79 научни периодични издания, както и провеждането на 46 международни научни форума в страната.
Управителят на ФНИ отчете и значителен ръст на бюджета на Фонда за 2026 г. През 2025 г. сумата е била 45 млн. лв., а за тази година е 29 млн. евро.
„Бюджетът на Фонда за 2026 г. е увеличен с 27%. По този начин можем да увеличим сумите, които се отпускат за регулярните ни конкурси – за фундаментални научни изследвания и за фундаментални изследвания на млади учени и постдокторанти. За всички останали конкурси стойностите се запазват като миналогодишните“, разясни проф. Кълвачев.
Той допълни още, че тази година конкурсите са обявени рано. Срокът за подаване на проектните предложения е 100 дни. Такъв е и за оценяването им.
„Очаквам да получим висококачествени проектни предложения, които ще бъдат оценени качествено“, още управителят на ФНИ.
Той коментира още, че Изпълнителният съвет е взел решение да не ограничава употребата на изкуствен интелект по време на подготовка на проектите. Последната дума е на оценителите.
„При оценяването е забранено използването на изкуствен интелект. Оценителите ще преценят до каква степен и как е подготвено проектното предложение, без значение дали е използван изкуствен интелект, или не. Не трябва да се притесняваме или да се страхуваме от изкуствения интелект, стига да знаем как да го използваме“, каза проф. Кълвачев.
Отличените
„Биологически науки“
- „Проучване влиянието на мелатониновия дефицит върху някои механизми на стареене при експериментален модел“ на проф. д-р Яна Чекаларова от Института по невробиология – БАН. Проектът е отчетен с 10 публикации и участието на 14 млади учени и докторанти.
- „Имуногенетични фактори при имунологичния надзор на рака“ на проф. д-р Милена Иванова-Шиварова от Медицинския университет в София. Проектът е отчетен с 12 публикации и участието на 6 млади учени и докторанти.
„Математически науки“
- „Изследване приложението на статистиката и машинното обучение в електрониката“ на доц. д-р Малинка Иванова от Техническия университет – София. Проектът е отчетен с 60 публикации и участието на 2 млади учени и докторанти.
- „Компютърно подпомагане на решенията за диагностика на сърдечни аритмии чрез машинно обучение и дълбоки невронни мрежи“ на проф. д-р Весела Кръстева от Института по биофизика и биомедицинско инженерство – БАН.
Проектът е отчетен с 27 публикации и участието на 2 млади учени и докторанти.
„Медицински науки“
- „Полово зависими проучвания при модели с пренатални въздействия: терапевтични ефекти“ на гл. ас. д-р Цвета Стоянова от Института по невробиология – БАН.
Проектът е отчетен с 4 публикации и участието на 4 млади учени и докторанти.
- „Дизайн, синтез и биологична активност на нови хибридни молекули за лечение на деменция“ на доц. д-р Стоянка Атанасова от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
Проектът е отчетен с 8 публикации и участието на 3 млади учени и докторанти.
„Науки за Земята“
- „Природни и антропогенни фактори на климатични промени – анализ на глобални и локални периодични компоненти и дългосрочни прогнози“ на чл.-кор. проф. д.ф.н. Екатерина Бъчварова от Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към БАН.
Проектът е отчетен със 72 публикации и участието на 4 млади учени и докторанти.
- „От динозаврите до най-ранните човешки предци: фундаментални проучвания на значими моменти от историята на фауната и миналото на човека“ на проф. д-р Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН.
Проектът е отчетен с 11 публикации и участието на 4 млади учени и докторанти.
„Обществени науки“
- „Дигитализация на учебния процес във висшето училище – идентификация и модел на управление“ на проф. Цветана Стоянова от УНСС. Проектът е отчетен с 13 публикации и участието на един млад учен
- „Изкуственият интелект в икономическата перспектива“ на гл. ас. д-р Александрина Александрова от Стопанската академия „Д. А. Ценов“ – Свищов. Проектът е отчетен с 13 публикации и участието на 7 млади учени и докторанти.
„Селскостопански науки“
- „Експериментални проучвания, моделиране и оптимални технологии за биодеградация на селскостопански отпадъци с производство на водород и метан“ на гл. ас. д-р Елена Чорукова от Института по микробиология „Стефан Ангелов“. Проектът е отчетен с 13 публикации и участието на двама млади учени и докторанти.
- „Характеризиране на генетичното и метаболитното разнообразие в естествени популации от жълт кантарион (Hypericum perforatum) в България и създаване на базова (core) колекция генетични ресурси от растения, размножаващи се полово и чрез апомиксис“ на гл. ас. д-р Мила Русанова от Агробиоинститута към Селскостопанска академия. Проектът е отчетен с една публикация и участието на двама млади учени и докторанти.
„Технически науки“
- „Теоретично и експериментално изследване на модели и алгоритми за формиране и контрол на специфични релефни текстури по различни видове функционални повърхнини“ на проф. д-р Стоян Славов от Техническия университет – Варна. Проектът е отчетен с 11 публикации и участието на 4 млади учени и докторанти.
- „Създаване на нов тип самосмазващи се метални композитни антифрикционни материали с подобрени механични и трибологични свойства“ на доц. д-р Михаил Колев от Института по металознание, съоръжения и технологии „Акад. А. Балевски“ с Център по хидро- и аеродинамика – БАН.
Проектът е отчетен с 12 публикации и участието на 3 млади учени и докторанти.
„Физически науки“
- „Пренастройваеми оптични елементи на базата на холографски, компютърно генерирани и хирални структури“ на проф. д-р Лиан Неделчев от Института по оптически материали и технологии, БАН. Проектът е отчетен с 16 публикации и участието на 3 млади учени и докторанти.
- „Спектроскопски анализ на пигменти, използвани за украса на керамика от неолита и халколита чрез лазерно индуцирана плазмена спектроскопия (LIBS) и инфрачервена спектроскопия с преобразувание на Фурие (FTIR)“ на гл. ас. д-р Вани Танкова от Института по физика на твърдото тяло, БАН.
Проектът е отчетен с 3 публикации и участието на 4 млади учени и докторанти.
„Химически науки“
- „Изследване на нови хибридни модифицирани калциево-фосфатни системи с повишена биоминерализационна активност“ на проф. д-р Елена Василева от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Проектът е отчетен с 8 публикации и участието на 3 млади учени и докторанти.
- „In silico изследване на антибактериалното действие на Ga-базирани комплекси с приложение срещу ESKAPE микроорганизми“ на гл. ас. д-р Николета Кирчева от Института по оптически материали и технологии „Акад. Й. Малиновски“ към БАН.
Проектът е отчетен с 2 публикации и участието на двама млади учени и докторанти.
„Хуманитарни науки“
- „Прозодични аспекти на българския език в съпоставителен план с други езици с лексикално акцентуване“ на проф. д-р Мирена Пацева-Момова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Проектът е отчетен с 57 публикации и участието на 4 млади учени и докторанти.
- „Словното богатство на Учителното евангелие на Константин Преславски: старобългарско-гръцки и гръцко-старобългарски речници индекси“ на проф. д-р Лора Тасева от Института за балканистика с Център по тракология, БАН.
Проектът е отчетен с 44 публикации и участието на двама млади учени и докторанти.
„Двустранно сътрудничество“
- „Разработване на наноструктурирани повърхности за специфично детектиране на протеини и клетки“ на проф. Мирослав Карабалиев от Тракийския университет – Стара Загора. Проектът е реализиран с Китай и е отчетен с 6 публикации и участието на двама млади учени и докторанти.
- „Алгебрични, комбинаторни и геометрични задачи в теория на кодирането“ на чл.-кор. проф. д.м.н. Петър Бойваленков от Института по математика и информатика, БАН.
Проектът е реализиран с Русия и е отчетен с 14 публикации и участието на 7 млади учени и докторанти.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg



