
Млади хора предложиха свои идеи за опазването и развитието на Черноморския регион по време на 18-ото издание на националната кръгла маса на Черноморския институт в Бургас.
Форумът постави във фокус сигурността, синята икономика, екологичните предизвикателства и бъдещето на морските ресурси.
Черно море не е просто географска граница, която разделя държави и територии. То е стратегическо пространство, през което преминават икономически, енергийни и транспортни връзки, но и територия с все по-осезаеми предизвикателства пред сигурността, природата и устойчивото развитие. Около тази основна теза се обединиха участниците в националната кръгла маса „Морето – граница или врата“, организирана от Черноморския институт в залата на Бургаския свободен университет.
Тазгодишният форум се проведе под надслов „Черно море – хората, териториите, мирът“
и събра представители на академичните среди и експерти, за да потърсят отговори на въпроси, които имат значение не само за крайбрежните общности, но и за бъдещето на целия регион.
Инициативата продължава традиция, започнала през 2009 г. През годините кръглата маса се утвърждава като пространство за научен и обществен диалог, в което морето се разглежда не само като природен ресурс, но и като фактор за икономическо развитие, културно взаимодействие и международно сътрудничество.
Особено важно измерение на тазгодишното издание беше участието на младите хора. В рамките на форума Черноморският институт организира Младежка черноморска работилница, която събра 20 ученици от ПГЧЕ „Васил Левски“ и ПГМЕЕ в Бургас.
Вместо само да слушат за проблемите на Черно море, участниците трябваше сами да открият конкретни предизвикателства, да ги анализират и да предложат практически решения. Те работиха по теми, свързани с опазването на крайбрежията, проблемите с морските отпадъци и устойчивия туризъм.
Въвеждащата презентация беше представена от доц. Маруся Любчева, основател на сдружение „Черноморски институт“, а в работата на ученическите екипи се включиха като ментори преподавателите от Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ д-р Пламена Атанасова, д-р Стела Найденова и д-р Сабина Георгиева.
Младите участници предложиха идеи за мониторинг, по-добро управление и контрол на различни дейности, както и технологични решения за по-чиста околна среда.
Особено впечатляваща беше работата на учениците от ПГМЕЕ, които представиха собствен макет на Бургаския мост. Те развиха идеята за превръщането му в разпознаваема туристическа атракция, съчетаваща нови технологии, подводен аквариум и популяризиране на морското биоразнообразие.
Макетът, изработен от подръчни метални материали, беше населен с фигури на октопод, черноморски риби, миди и други морски обитатели. Така учениците показаха как една инженерна идея може да бъде свързана едновременно с туризма, образованието и опазването на природата.
Младежите гледаха и филм за образуването на Черно море, създаден от Мартин Демерджиев с помощта на изкуствен интелект. Това провокира допълнителен разговор за дигитализацията на морските дейности и взаимодействието между човека и новите технологии.
Участниците получиха сертификати за участие и за най-добрите предложени решения.
„Черноморската работилница се превърна в урок „Познания за морето“. Фокусът върху възможностите пред младите хора е особено ценен – тяхната креативност, талант, предприемчивост и потенциал да бъдат двигател на положителната промяна. Именно чрез повече възможности за обмен на идеи, мобилност, мултидисциплинарно обучение и сътрудничество може да се насърчи раждането на нови идеи, да се изградят устойчиви партньорства и да се даде пространство на младите таланти да се развиват.
Истинската добавена стойност на подобни инициативи е именно в създаването на връзки – между хора, поколения, институции, професионални общности и държави. Възможността да споделяме опит, да учим един от друг и да откриваме общи решения, е това, което превръща диалога в реални възможности“, коментира проф. Любчева.
Една от основните теми в дискусиите беше променената среда за сигурност в Черноморския регион.
Проф. Маруся Любчева акцентира върху необходимостта морето да остане отворено пространство за взаимодействие. Според нея то безспорно е врата и не бива да се превръща в затворена територия, в която отделните държави едностранно определят правилата за достъп.
Специално внимание беше отделено на сигурността на подводната инфраструктура. Кабелите, които свързват Азия и Близкия изток с Европа, са важна част от съвременните комуникационни и икономически системи. Тяхната уязвимост показва колко тясно са свързани морската сигурност и ежедневието на обществата.
Значителна част от дискусията беше посветена на неизползвания потенциал на Черно море за производство на възобновяема енергия.
Проф. Теодора Петрова представи възможностите за използване на приливната и вълновата енергия, шелфовата вятърна енергетика, плаващите фотоволтаични инсталации и технологиите за добив на енергия чрез разликата в солеността на водата.
Беше обърнато внимание и на необходимостта подобни проекти да бъдат съобразени с екологичните особености на морската среда. Екологът Радостина Ценова подчерта, че вятърната енергетика не е универсално решение и разполагането на съоръженията трябва да отчита чувствителните природни зони, особено по миграционния път Виа понтика.
Обсъден беше и потенциалът за използване на сероводорода в нашето море, както и възможностите морската вода да намира приложение в охлаждането на бъдещи центрове за данни.
Друг важен акцент беше поставен върху възможностите за развитие на биотехнологиите и по-ефективно използване на морските ресурси.
Проф. Добри Ярков обърна внимание на потенциала на Черно море да се превърне в своеобразен продоволствен щит – източник на протеини за фуражната индустрия, минерали, ензими и биопродукти.
По време на дискусията беше посочена и сериозната зависимост от вноса на риба. Според изнесените данни 97% от рибата, предлагана по българското Черноморие, е вносна.
Един от предложените подходи за промяна е създаването на по-тясно партньорство между черноморските университети. Идеята е научният потенциал на висшите училища да бъде обединен в общи научно-приложни проекти, които да доведат до реални производствени решения. Научните разработки не трябва да остават единствено в лабораториите, а да намират приложение в икономиката и обществото. Тази теза подкрепят участниците във форума.
Екологичните проблеми също бяха коментирани. Д-р Антония Илиева представи резултати от изследвания на микропластмасовите частици в морската вода, взета от четири точки по българското крайбрежие.
През лятото на 2025 г. най-високи количества микропластмасови частици са отчетени в района на Ченгене скеле, а най-ниски – при Солниците, сочат данните. Поставен беше същественият въпрос как научните резултати могат да се превърнат в конкретни действия и работещи местни политики.
Проф. Севдалина Турманова акцентира върху необходимостта от ограничаване на пластмасовото замърсяване и даде за пример остров Света Анастасия, където са въведени ограничения за използването на пластмасови изделия и са намерени алтернативи. Общият извод е, че
опазването на морската среда изисква не само научни изследвания, но и последователна политика, контрол и промяна в потребителските навици.
Обобщението на 18-ото издание на кръглата маса показва, че Черно море е много повече от географско пространство. То е общ ресурс, обща отговорност и възможност за развитие, която изисква сътрудничество между държавите, университетите, бизнеса, институциите и гражданите.
„Шестте черноморските страни, около които се формира Черноморският регион, са съседи завинаги – факт, който не може да бъде заличен от нито една политическа доктрина, идеология или временна коалиция. Този географски детерминизъм е фундаменталната реалност, която не може да бъде пренебрегвана. Могат да се променят закони, търговски споразумения и политически системи, но не може да се преместват държави. Това прави Черно море винаги да бъде споделено пространство, това е и причината Черноморският институт да го определи като „споделено море“, категорична е проф. Любчева.
Сигурността, енергетиката, продоволствените ресурси, биоразнообразието и чистотата на морската вода не са отделни проблеми. Те са взаимно свързани части от един общ въпрос – какво Черно море ще оставим на следващите поколения, категорични са участниците във форума.
А участието на младите хора показа, че те могат да бъдат не само наследници на това богатство, но и активни участници в неговото опазване и развитие.
Морето може да бъде граница, когато държавите го превръщат в пространство на противопоставяне. Но може да бъде и врата – към науката, сътрудничеството, мира и едно по-устойчиво бъдеще.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg



