Организатори на необичайния форум – предвестник на паневропейската проява European Study Group with Industry (14 – 17 септември), са Институтът по математика и информатика и Институтът по информационни и комуникационни технологии (БАН) и двата най-големи български университета. Първият уъркшоп European Study Group with Industry е проведен през 1986 г. в Оксфорд. Оттогава е традиционна инициатива на Европейския консорциум за математика в индустрията, пояснява проф. Стефка Димова от ФМИ на Софийския университет и член на организационния комитет на инициативата. Консорциумът обединява усилията на университети, научноизследователски центрове и фирми. Тази година участниците в паневропейската проява – обикновено това са преподаватели и научни работници, ще решават казуси, поставени от 6 компании, включително и български. През 2016 г. домакин на Седмицата по моделиране на Европейския консорциум по математика в индустрията ще бъде България. Тогава у нас се очаква да пристигнат и над 60 студенти от най-елитните университети на Стария континент. А дотогава българските им връстници ще тренират и ще се подготвят за изпитанието на знанията и уменията си. Това е и задачата на подготвителната сесия, която тече в момента. В рамките на пет дни те работят върху три казуса. Единият е поставен от Института по металознание, съоръжения и технологии „Акад. Ангел Балевски“ с център по хидроаеродинамика (БАН) – математическо моделиране на процеса на кристализация на сплави. Проблемът е сериозен. От него зависи здравината на сплавите, които например се използват в оръжейната промишленост. Младите математици и информатици ще решават и казус, свързан с металорежещите машини за производство на орнаменти и детайли. Задачата е при прецизното възпроизводство на формата на детайла ходът на машината да не падне под определен минимален праг, за да не се разтопи самият метал. Третата задача е да се моделира движението на капка от някаква течност при силно въртене. Това се използва в апарати за измерване на повърхностното напрежение на различни течности. По повърхностното напрежение на капката може да се определи какви са свойствата на течността – например дали е чист петрол, или суровината е с примеси.
Четете повече в бр. бр. 37, 10 – 16 септември 2015 г.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
