Сюзан Флокен, европейски директор на Европейския синдикален комитет по образование, пред „Аз-буки“ по повод 5 октомври

Интервюто взе Надя КАНТАРЕВА

– Госпожо Флокен, има ли граница между образованието и възпитанието?
– Полезно е да се разграничи образованието от възпитанието, въпреки че учителите имат основна роля и в двете. Образованието (това, което на немски наричаме Bildung) е за учене, получаване на знания и осъзнаване. Чрез този процес ние се превръщаме в личности, формирайки и развивайки своята самоличност. Образованието учи децата да мислят критично, докато трупат знания за ценности, толерантност и възприемчивост. Образованието може да продължи през целия ни живот, да ни прави едновременно креативни и отговорни, като развиваме нашата социална и емоционална интелигентност. Възпитанието (или Erziehung) е свързано с прехода от дете към зряла възраст, когато се изгражда самочувствието, когато ставаме независими, автономни личности в обществото.

Двете перспективи са много важни. А при работа с деца се преливат едно в друго. Ясно е, че на учителите им се налага да се занимават по много и в двете насоки.

– Каква е ролята на училището за гражданското образование?

– Училищата са основни институции в гражданското образование, което е жизненоважен аспект на силната демокрация. Училищата и педагогическите екипи помагат на учениците да се запознаят със своите права и отговорности заедно с други демократични ценности, като толерантност и възприемането на мултикултурализма и многообразието. Чрез гражданското образование учениците се научават да мислят независимо и да оценяват света критично, например за едни по-отговорни отношения с медиите.

– Как виждате ролята на учителя през XXI век?
– Ролята на учителя е в промяна на парадигмата. Учителите се превръщат от единствени носители на знания във водачи или треньори, които насочват младите хора в правилната посока. Това означава да им покажат къде да намерят информация и как да я оценяват критично.

Тази промяна е съчетана с все по-големи и сложни изисквания към учителите от страна на ученици, родители, училищни ръководители и общество. Сега функциите на преподаването често са свързани повече с възпитание и социализация, отколкото със знания и учене.
За съжаление, наред с нарастващите професионални предизвикателства сме свидетели и на спад в уважението към професията и учителите, като цяло.

– Смятате ли, че нараства нуждата от социална защита на учителите?
– Да, смятам. Изискванията към учителите непрекъснато се увеличават. Социалните и емоционалните изисквания към тяхната работа са високи и учителите са изправени пред различни професионални рискове за своето здраве и безопасност, като изтощение (бърнаут) и кибертормоз.

Междувременно тяхната натовареност се увеличава по-скоро с административни задачи, отколкото с преподаване. На риск е подложен и балансът между личния и професионалния им живот. Проблем е и равенството между половете в нашите общества. 90% от работещите в образованието са жени.
В не една европейска страна наблюдаваме също така и увеличаване на несигурните краткосрочни трудови договори, орязване на заплати и пенсии и проблеми с разликата в заплащането между половете. Всичко това върви ръка за ръка с липсата на уважение към професията.

– Готови ли са синдикатите за посрещане на нови предизвикателства?
– Синдикатите непрекъснато актуализират работата си в нашите променящи се общества. Ние например водим дебати относно иновациите в педагогиката, приобщаването, специалните нужди, мигрантите и цифровите умения. Сега активизираме работата си по отношение изменението на климата – проблем, който трябва да бъде интегриран в образователните системи и преподавателската професия.
Нашите основни изисквания са последователни и толкова актуални днес, колкото и преди. Всички тези нови теми сочат необходимостта от повече обучение. Винаги сме казвали, че бъдещите педагози се нуждаят от качествено първоначално обучение и постоянно развитие през цялата кариера. Това обучение трябва да бъде безплатно и адаптирано към нуждите на учителите.

– Бихте ли споделили своето виждане за новите компетенции, които са от съществено значение за младите хора?
– Обществото и технологиите никога не спират да се развиват, така че някои жизненоважни компетенции със сигурност са нови. Студентите трябва да се развият като дигитално компетентни и медийно грамотни граждани на многокултурните съвременни демокрации, които осъзнават своите права и отговорности.
Много от основните умения обаче са добри стари познайници. Трябва да научим младите хора да бъдат знаещи, любопитни, креативни, дръзки, отворени и критични към информацията. Трябва да помним, че ролята на училището не е свързана само с подготовката за пазара на труда, тя е свързана с ученето през целия живот. Това означава да насърчаваме новите поколения да бъдат мотивирани и активни граждани в своите общества.

– Как бихте описали ролята на новите технологии в отношенията ученик – учител?
– Новите технологии добавят нови инструменти към изобилието от вече съществуващите, от които квалифицираният учител може да избира. Те са все по-важна част от живота на учителите и техните ученици и оказват голямо влияние върху училищния живот, училищната среда и социалното поведение. Новите технологии може да присъстват все повече в училище, но те не могат да заменят личната ангажираност, както и емоционалния и социалния ефект от непосредственото общуване лице в лице.
Така че отговорното използване на модерните технологии е важно, което означава развитие на дигиталната и медийната грамотност на учители и ученици.

Учителите се нуждаят от обучение за използване на тези технологии в образованието, както и редовно да надграждат своите познания, тъй като технологиите непрекъснато се променят.

Училищата трябва да имат отлично оборудване и софтуер, които редовно да се актуализират и да са достъпни.

– Често казвате, че учителските синдикати в България са надеждни социални партньори. Как виждате тяхното място и роля в семейството на европейските синдикални организации?
– Синдикатът на българските учители и Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ са важни крайъгълни камъни в нашата организация. Те подкрепят профсъюзната дейност и работата, свързана с правата на човека, водят социален диалог на национално ниво и обвързват дейността си с развитието на социалния диалог на европейско ниво. Те са категорични относно насърчаването на демократичното гражданство и равните възможности, включително равенството между половете. Те също са силно мотивирани да участват в европейски инициативи и кампании като „Оформяне на бъдещето на Европа с помощта на учители“.

В същото време, те активно изграждат мостове към други организации, членуващи в Европейския синдикален комитет по образование (ETUCE), както от ЕС, така и в държави извън ЕС, особено в региона на Централна Източна Европа.