Достойно ест*

Dinko Tsvyatkov, директор
“Ivan Vazov” Secondary School Stara Zagora, Bulgaria

Какво можем да кажем ние, живеещите в XXI век, за един 180-годишен юбилей? Какво трябва да изровим от праха, кого трябва да съживим и колко неща трябва да си спомним…
Средно училище „Иван Вазов“ в Стара Загора е вече на
180 години. Сменяло името си, обитавало много различни сгради, дало на България хиляди образовани граждани, но останало същото по дух възрожденско огнище и днес. За какво са мечтали някога първите даскали, дали е предполагал даскал Атанас Иванов през 1841 г., че години по-късно делото му ще продължи да дава плодове….
Началото е поставено през 20-те години на ХIХ в. В Стара Загора е открито елинско училище, което създава опасност за българщината. Ето защо през 1833 г. 23-годишният даскал Атанас Иванов, подпомогнат от дядо Косьо Праматарина, открива в кв. „Акарджа“ училище, в което отхвърля религиозните предмети и разчиства пътя за създаването на светско българско училище. На 1/14 март 1841 г. отново даскал Атанас, подпомогнат от видните старозагорци Александър Екзарх, Господин хаджи Славов и Иван Стоянов, открива първото светско взаимно училище в града. В Светиниколското училище, обзаведено по примера на Априловската гимназия в Габрово, се стичат деца не само от Стара Загора, но и от близки и по-далечни градове и села. Голямо събитие в развитието на учебното дело в Стара Загора е построяването в двора на църквата „Св. Никола“ на голяма двуетажна училищна сграда със средства на еснафски организации и дарения на частни лица.
Постепенно взаимното училище прераства в класно. В него преподават видните възрожденски учители Неофит Рилски, Иван Богоров, Тодор Шишков и др. Училището се нарича вече Главно петокласно училище и славата му на голям просветен център бързо нараства, а учениците са от почти цяла Южна България. Голяма заслуга за това има „най-полезният класен учител през 50-те години (на XIX век“ – Тодор Шишков, при който е учил и Апостола на свободата – Васил Левски.
През 1865/66 г. д-р Димитър Павлович прави реформа в преподаването по примера на европейските средни учебни заведения. Той въвежда изучаването на физика, химия, логика, риторика. За постигнатите успехи говорят впечатленията на руския дипломат Скалон. В писмо да Найден Геров през 1866 г.
той пише: „В Ески Зара ми достави истинско удоволствие запознаването ми с братята Павлович. Видях училището, което завежда д-р Павлович, и мога да кажа, че това е едва ли не най-добре уреденото училище в цяла България… “.
Опожаряването на града по време на Руско-турската война превръща в пепел и развалини цветущите дотогава старозагорски училища, в това число и нашето. Но още на 1.IХ.1878 г.
ученици и учители се събират да учат дори и в частни квартири. С първия си указ старозагорската община налага поголовен данък за построяване на училищна сграда и през 1880 г. на ул. „Граф Игнатиев“ се издига нова триетажна сграда, където от 1881 до 1947 г. се водят учебни занятия. Училището се превръща в средищен център за просвета и култура. В неговия голям салон се провеждат представления, изнасят се сказки, устройват се вечеринки, забави и други културни прояви на старозагорското население.
На 25 ноември 1895 г. се чества 25-годишна книжовна дейност на Иван Вазов. По този случай просветната комисия в града решава да поздрави юбиляря, и му съобщава, че гражданството на Стара Загора е решило да именува в негова чест Окръжното класно училище. Въпросът за деня, в който да се чества патронът на училището, е повдиган няколко пъти. Водена е преписка с тогавашния министър на народната просвета. През 1919 г. сам Вазов изявява желание това честване да се свърже с появата на най-крупното му произведение –
„Под игото“, отпечатано за първи път на 25. ХI. 1889 г.
От 1902/1903 учебна година към мъжкото петокласно училище постепенно се откриват по-горни класове. През 1908 г. завършва и първият випуск гимназисти. Сред тях са бъдещият министър на народната просвета Стоян Омарчевски, акад. Петко Стайнов, проф. Димитър Гюдженов, литературният и музикален критик Георги Стоянович-Берсенев и други.
През 1950/1951 г. Първа мъжка гимназия се трансформира в Първо средно единно училище „Ив. Вазов“, а от 1953/1954 г. са приети и момичета. През 1960 г. гимназията е обявена за национален първенец и е наградена с орден „Кирил и Методий“ – I степен. Обявена е за базово училище по експериментиране на новите учебни програми на БАН. През учебната 1997/1998 г.
е извършен прием на ученици в специализирани паралелки по мениджмънт в VIII и IX клас. Въвежда се модулно обучение, ръководено от преподаватели от Университета за национално и световно стопанство. За първи път се формира и паралелка с природо-математически профил „Информационни технологии“.
От учебната 2004/2005 г. училището се включва в програмата за работа с деца със специални образователни потребности. СУ „Иван Вазов“ е член и на Асоциацията на Кеймбридж училищата.
Достойни вазовци, честит празник!

*Писмото се публикува със съкращения