Съществува ли дума жестонимичен?

Диана БЛАГОЕВА*

В учебната програма на магистърски курс по превод в известен наш университет е записано, че една от темите, с които студентите ще бъдат запознавани, е „Жестонимичен превод“. На думата жестонимичен (в съчетание със съществителните език, превод, преводач, разказ) се натъкваме и в други текстове:
По време на представлението на живо ще тече симултантен превод на жестонимичен език.
Ученици разработват приложения за превод на жестонимичен език.
Съществува ли действително в българския език дума жестонимичен?
На пръв поглед може да се открие сходство във формата на тази дума със серия прилагателни, образувани от езиковедски термини с елемент -оним: синонимичен (от синоним), антонимичен (от антоним), омонимичен (от омоним). Аналогията обаче е привидна, тъй като в лингвистиката не съществува термин жестоним, от който да се образува прилагателно жестонимичен.
Правилната форма всъщност е жестомимичен – сложно прилагателно, производно от съществителното жестомимика, което, от своя страна, е образувано от съществителните жест и мимика.
Това прилагателно, чието основно значение е ‘който се извършва чрез жестове и мимики’, се използва и когато се има предвид специалната реч на хората със слухови нарушения, при която комуникацията се осъществява чрез жестове с определено значение: жестомимичен език, жестомимична реч, жестомимичен превод. В наредби на различни министерства за назоваване на лицата, занимаващи се с превод от и на специалния език на хората със слухови нарушения, се използват различни термини: жестомимичен преводач, преводач тълковник по жестомимика, преводач тълковник от и на жестомимичен език. В последно време навлезе и терминът жестов преводач, който най-вероятно ще се наложи.

*Проф. д-р Диана Благоева работи в Секцията за българска лексикология и лексикография на Института за български език при БАН.