Никога не е късно да се изучиш

Донка ТЪНКОШИЕВА

Връщане в училище на отпадналите или неинтегрираните в образователната система младежи до 29-годишна възраст цели инициатива на Международния младежки център в Бургас. Момичетата от Центъра провеждат индивидуални срещи със семейства в кварталите „Победа“ и „Меден рудник“, където живеят предимно хора от уязвимите групи. Създаването на Младежкия международен център – Бургас, се реализира по програма „Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвими групи“, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
Анелия Асенова е образователен медиатор, а Виолета Бръмбарова е образователен ромски медиатор. Анелия е завършила Бургаския свободен университет със специалност „Социални дейности“. Има опит като ръководител на екип. Това е спомогнало за развитието на комуникативните ѝ умения и гъвкавост във вземането на решения. А Виолета следва предучилищна и начална педагогика в Бургаския свободен университет. Преди това е учила народно пеене в СУ „Добри Чинтулов“. Освен че е младежки работник в ММЦ – Бургас, тя преподава християнство на млади хора в местна църква, тъй като обича да работи с деца и да бъде пример за тях.
Момичетата са натоварени с нелеката задача да анкетират хората от двата квартала. Ани споделя, че до момента не са имали никакви проблеми с общността. Това вероятно се дължи донякъде и на факта, че Вили говори ромски и турски.
„Сред основните цели на екипа ни е да върнем в училище отпадналите или неинтегрираните в образователната система младежи до 29-годишна възраст. Предстои да организираме безплатни курсове по български език, които вероятно ще започнат през следващия месец“, коментира Мария Салабашева, управител на Младежкия международен център – Бургас. За целта от Центъра са направили специална анкетна карта, чрез която се изследват причините, поради които даденото лице е напуснало училище, и има ли желание да се образова. От думите на анкетьорите прави впечатление, че немалка част от младите хора след 18-годишна възраст от двата бургаски квартала са напуснали страната и са в чужбина.
„Основната причина, с която се срещаме до момента, е икономическа. Момчетата, когато навършат 15 – 16 години, ги карат да работят, за да помагат при изхранване на семейството. А при момичетата основната причина са т.нар. ранни бракове. Хубавото е, че голяма част от анкетираните изразяват желание да продължат обучението си. Искат да се интегрират, да получат добра професия и да работят“, обобщава Анелия Асенова.
Контактите с хората от двата квартала показват, че възрастното население – бабите и дядовците на сегашните ученици, са грамотни и се справят чудесно на български, докато техните внуци – децата на по 10 – 12 години, са далеч от образоваността на възрастните.
Въпреки че двете момичета срещат и доза недоверие, фактът, че са млади и позитивни, усмихнати и доброжелателни, им помага да преодоляват негативизма. Така те научават и за други проблеми сред общността. Например за това, че онези семейства, които са дошли от вътрешността на страната и нямат адресна регистрация, не могат да изпратят децата си на училище.

Свързани статии:

Школо като семейство Красивото възпитава Жажда за знания вместо читателска карта „Рицар на книгата“ за най-заслужилия учител