Българското школо по изкуства зад граница

Училището в Ню Йорк започва като хор с 12 изпълнители, а днес в него над 130 деца се учат да четат и пишат

Български детски хор и училище „Гергана“ в Ню Йорк е създадено от джаз певицата Гергана Велинова и оперната певица Стефка Евстатиева през 2004 г. В началото започва като хор само с 12 деца. Те пеят песни главно от репертоара на детския хор „Пим-пам“, на който Гергана Велинова е бивш член. Учителите обаче установяват, че макар и родени в България, малчуганите не могат да прочетат думичките на песните и да пишат. Два месеца след създаването на хора се ражда идеята, че трябва да направят и училище. Разделят децата, които тогава вече са около 20, на малка и голяма група. Едните пеят, а другите учат да пишат и четат на български език. След това разменят местата си. Първоначално учителите работят с учебници, с които разполагат и копират, за да има за всички деца, а школото се помещава в няколко от стаите на Генералното консулство на България в Ню Йорк.

Учениците от Българския детски хор и училище „Гергана“ имат активна концертна дейност

Стела МАРИНОВА

Гергана“ влиза в списъка с неделните училища и започват да работят по Националната програма „Роден език и култура зад граница“ през 2009 г. „Когато влязохме по програмата на МОН, беше началото на истинското българско училище. Тогава започнах да се замислям за съответните предмети, какво трябва да е разписанието, започнахме да се обучаваме по българските стандарти“, споделя пред „Аз-буки“ директорката на Българското училище „Гергана“ Нели Хаджийска. Училището постепенно се разраства и в края на 2012-а се налага да се изместят в нова сграда. Тази учебна година са записани общо 131 деца. От тях 122 са над 4-годишна възраст и се обучават по образователните програми на МОН, а останалите са по-малки и учат български език по по-различна методика.
В момента в училището освен обучение по предмети като български език и литература, човек и общество, история и география, се провеждат и редица извънкласни форми на обучение по български. Още при създаването на хора от Гергана Велинова следват идеята, че свързването на езика с изкуството е най-лекият начин да обучаваш децата, най-емоционалният и най-привлекателният за тях. Учениците в Българското училище „Гергана“ в Ню Йорк могат да избират да пеят в хора, който е в три възрастови групи, или да репетират в музикалния театър, който е в две възрастови групи. По три групи има за заниманията по рисуване и художествена гимнастика, както и по една – за народни танци и йога. Родителите също участват в най-различни форми на обучение – смесен хор, който се включва в много събития, театрална трупа, йога, гимнастика.

„Децата са уморени от учебната седмица. На мнение съм, че само академично обучение по български език и история не може да бъде привлекателно. Поради тази причина включихме толкова много извънкласни форми на обучение. Нашата цел е през уикенда децата да прекарат максимално много време с нас, говорейки на български език. Те имат от 4 до 6 астрономически часа обучение. Първокласниците не могат да бъдат затворени само в една стая да пишат букви и да сричат. Те, а и всички други наши деца, имат нужда от смяна на дейности, преподавани на български език. Някои от тях много обичат да рисуват или да играят в театъра. Признават, че идват в училище заради рисуването или музикалния театър. Всичко това ни помага децата да продължават да учат години наред“, обяснява директорката. По думите ѝ това е начинът да ги увлекат да учат български език. Затова и е привърженик на формите на обучение, свързани със словото, като театър и хор.
„Останалите форми на обучение, като рисуване, гимнастика и художествена гимнастика, народни танци и йога, също се преподават на български език, но там езиковото обучение не е толкова интензивно както в хора и театъра. Знам, че в българските училища зад граница са разпространени много народните танци. Хубаво е да се запазват фолклорните традиции, но народните танци не са свързани с езика. Често виждам деца в училища зад граница, които участват в групи за народни танци, но не знаят една дума на български. Какъв е смисълът?
Важно е да се разпространяват по-широко онези извънкласни форми, които развиват българския език на децата ни зад граница.
Те трябва да научават наизуст огромни масиви български текстове – в хорове, в театри, в мюзикъли. „Гергана“ е може би единственото българско училище по изкуства зад граница“, казва Нели Хаджийска.
Така със заниманията, свързани с изкуство, се обогатява допълнително и речниковият запас на децата. Директорката дава пример как театралното изкуство влияе на умението на учениците да говорят на български език. През ноември 2019-а в залата на Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ музикалният театър на училище „Гергана“ представя мюзикъла „Дойдох, изпях, победих“, който е смес от различни известни мюзикъли и с авторски текст на училището. „Посрещането в София беше незабравимо за учениците. Някои от децата, които бяха на сцената, когато дойдоха при нас, знаеха само няколко думи на български и едва правеха изречения.
А през 2019-а в България представиха нещо, което е 45 страници текст на прекрасен български. Беше впечатляващо“, казва Хаджийска. Те научават наизуст и репликите на другарчетата си и така са напълно взаимно заменими. През годините децата на „Гергана“ имат турнета и на други места по света – Чикаго, Виена, Париж.
Учениците не могат да издържат 6 часа, без да се движат. За да изразходят част от енергията си и да издържат всички академични часове, помагат заниманията по гимнастика и художествена гимнастика, народни танци и йога. Извънкласните заниманията по художествена гимнастика за първи път започват да се водят от едно от златните ни момичета – Боряна Йорданова, която в момента живее в България. След напускането ѝ имат кратка пауза, но сега класовете отново се завръщат под ръководството на Мадлена Бобева.
Като българско училище по изкуства зад граница, в „Гергана“ имат активна концертна програма. Сезонът се открива с коледния концерт. Началото на календарната година пък –
с „Час на талантите“. През януари децата показват какво могат извън училище – някои танцуват, други свирят на инструмент, трети пеят. Мартенските празници – Баба Марта, Националният празник и Празникът на мама, се отбелязват с общо тържество. През април е Празникът на буквите за първокласниците. Тогава те се прощават със своя буквар и започват да четат от първата си читанка. Тогава се провежда и обредът лазаруване в училището. Концертната програма завършва с отбелязването на 24 май.
Всяка учебна година има и едно или две представления на музикалния театър. През годините хорът е канен на събития в консулството, в сградата на ООН. Има изпълнения в залата „Симфони спейс“ на Бродуей, в Нюйоркската библиотека, при вдигане на българското знаме за 3 март в центъра на Манхатън заедно с „Малко българско училище“ от Чикаго, изяви в Чикаго, Париж, Виена, София. По време на часовете по рисуване учениците имат и работилници за сурвачки и мартенички. Учебната година завършва в средата на юни с тридневен палатков лагер, на който се пали лагерен огън. Децата играят на воля, закусват, обядват, вечерят на общи трапези. Родителският съвет се грижи да прекарат добре на празника с игри, машина за захарен памук, лодки в езерото. Тогава се раздават се и дипломите за края на учебната година.
С дългогодишната си история „Гергана“ може да се похвали и с абитуриенти. Проблемът за българските училища зад граница е, че колкото повече изкласяват децата, толкова повече изтънява групата. „Може да започнат 20 първокласници, но да завършват двама-трима дванайсетокласници, защото покрай подготовката им за изпитите в другите училища им става трудно – обяснява Хаджийска. – Заради пандемията децата започнаха да се задържат по-дълго, защото в гимназиалните класове имат шанс и за онлайн обучение. По този начин запазихме нашия IX клас, които в момента е с 10 деца. Това е много за гимназиален клас. Това са деца, дошли при нас още през 2012 г. и станали част от историята и успеха на „Гергана“ през годините.“ По думите на директорката,
когато учениците станат приятели помежду си, те склоняват много по-лесно да посвещават
и един ден от уикенда на българското училище.
Мотивирани са да идват, за да се видят с приятелския си кръг.
Хаджийска посочва, че усилието на родителите е изключително важно, за да могат децата им да се научат да четат и пишат на български. Тя подчертава, че първото условие за запазване на родния език у децата е българските майки и татковци да говорят езика у дома.
„Учениците ни няма как да научат за няколко часа в неделя български. Те трябва да имат опита и езиковата подкрепа вкъщи. Преди години, в началото на нашата училищна история, чувах родители, които твърдяха, че трябва да научат децата си на английски, защото иначе няма да успяват в американското училище. Това не е вярно и много от опита на българите зад граница го доказва“, казва Хаджийска. Тя споделя, че дошлите в Ню Йорк на 3 и 8 години в момента са съответно на по 30 – 35.
В семейството никога не им е говорено на английски, но успяват и в американските си училища, а след това са приети в селективни гимназии и в престижни университети.
„Българският език никога не е пречел на успеваемостта им в американските им училища. Дори напротив, бил е техен плюс! В „Гергана“ имаме много деца, които с лекота усвояват три езика. Децата в САЩ учат английския „от въздуха“, той е навсякъде около тях. Българчета, които не са чували български език до втората си година, много по-трудно го научават. Като бебета, те се обучават на музиката на съответния език, на произношението. Наблюдават внимателно лицата на възрастните, когато им говорят, и се опитват да ги имитират. Това е изключително интензивен период за учене на много езици“, казва още директорката. Тя подчертава, че се възхищава на родителите, които запазват родния език у децата си. „Особено се възхищавам на българските татковци със смесен брак, които полагат много повече усилия за запазване езика на децата си. Неслучайно езикът на децата се нарича майчин, не бащин. Татковците са по-ограничени във възможностите си да обучават децата си на български“, казва Хаджийска.