Без писмени домашни през ваканциите

С промените в наредбите намалява и броят на задължителните текущи оценки

Елена ВАСИЛЕВА

Да не се дават задачи на учениците за самостоятелно писмено изпълнение през ваканциите. Това предвиждат публикувани за обществено обсъждане промени в Наредба 11 за оценяване на резултатите от обучението. Промените са в отговор на родителски жалби до МОН относно претоварване на учениците заради нецелесъобразно задаване на домашни работи и голям брой изпитвания по учебните предмети.
В новите текстове се посочва, че за „затвърдяване на нови знания и усъвършенстване на практически значими умения преподаващият учител може да оставя на учениците за самостоятелно писмено изпълнение извън учебния час една до три задачи“. На учениците от началния етап задачи за самостоятелно писмено изпълнение по български език и по математика ще могат да се поставят не повече от 3 пъти в учебна седмица, а по останалите учебни предмети – не повече от веднъж. На учениците от V до XII клас подобни задачи по отделен учебен предмет ще могат да се поставят не повече от 2 пъти в учебна седмица, а сумарно по всички учебни предмети – не повече от 5 пъти за седмица.
Обемът на задачите ще се определя в зависимост от урочните цели и възрастовите особености на учениците. Те може да се дават за цялата паралелка, за отделна група ученици от паралелката или за отделен ученик. Целта на промените е да преодолеят негативните тенденции, „свързани с използването на самостоятелните писмени работи като санкция за ученика или като възможност да се довърши недовършената през часа работа“, се посочва в мотивите към проекта.
За целите на проектно базираното обучение на учениците ще могат да се възлагат изследователски задачи с по-продължителен срок за самостоятелно изпълнение или за работа в екип, предвиждат още измененията.

В случаите, когато изпълнението им се проверява чрез индивидуално или групово изпитване, текуща оценка ще се поставя индивидуално за всеки ученик. Отбелязва се още, че е необходимо да се разграничат задачите за писмена самостоятелна работа извън часа от изследователската проектна дейност, която учениците изпълняват индивидуално или в екип, за да се акцентира върху възможността да получат оценка за задачата, изпълнявана за по-дълго време.

В същата наредба се предлага и намаляване броя на оценките, въз основа на които се формира срочната оценка за съответния учебен предмет, включително чрез премахване на изискването за провеждане на входно равнище на учениците за профилираната подготовка. И занапред по учебните предмети, изучвани с до 2 учебни часа седмично, ще са необходими минимум две текущи изпитвания, а за тези, изучавани с 2,5 – 3,5 часа седмично – поне 3. Но при предметите, изучавани с по 4 и повече часа на седмица, текущите задължителни оценки се намаляват от 4 на 3. Освен това по всеки модул от профилираната или професионалната подготовка вече ще трябва само едно текущо изпитване.

Предвиждат се и промени в още няколко наредби, насочени към актуализиране на учебните програми по отделните предмети. Например в Наредба 5 за общообразователната подготовка, в която са описани очакваните ключови компетентности, които учениците да придобият в края на всеки от образователните етапи, се предлага отпадане на някои очаквани резултати от обучението. По български език и литература от учениците от прогимназията няма да се очаква да създават в писмена форма „анотация“, както и „делова покана“, а само да могат да пишат „покана“. По информатика от учениците от VIII до X клас няма да се изисква да структурират данни в едномерен масив, както и да четат и записват данни в текстов файл. В Наредбата се предлага и прецизиране на терминологията, свързана с начина на изучаване на чужд език – интензивно, разширено, без интензивно и без разширено изучаване на чужд език, както и на терминологията по география и икономика. „География на обществото и стопанството“ например се заменя със „Социално-икономическа география“, „стопанство“ – с „икономика“. Вместо да описват „природните компоненти“, учениците ще трябва да описват „релефа, климата, водите, почвите, растителността и животинския свят“, а вместо да характеризират „социално-икономическите райони на планиране в България по алгоритъм“, ще трябва просто да характеризират райони в България, и т.н. Разширяват се възможните избираеми области по физическо възпитание и спорт и се осъвременяват видовете спорт, които намират място в образователния процес, например с включване на шахмата.
В Наредбата за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование се предлагат промени, свързани с военното обучение на учениците. В момента такова се провежда в IX и X клас в рамките на часа на класа. Според нова Наредба за обучението на българските граждани за защита на отечеството, приета през април т.г., въпросното обучение се премества от IX в X клас. Затова се предлага синхронизиране на двете наредби, като в образователната се залагат 5 часа военно обучение в рамките на часа на класа в XI клас за сметка на IX клас, в който тези часове се премахват. Общо часовете на класа в IX клас вече ще са 23, а не 28. В XI клас за часа на класа ще има 26, а не 21 часа.
В Наредба 4 за учебния план се предлагат редакции, увеличаващи часовете по спортна подготовка в спортните училища.