Бизнесът иска спешни промени в образованието

Реформиране на системата на дуално обучение чрез промени в нормативната уредба предлага бизнесът

Съкращаване срока на средното образование до XI клас посредством оптимизиране на учебните програми и премахването на ненужно дългите летни ваканции. Въвеждане на задължителна лятна практика за учениците от VIII до XI клас, особено на тези, включени в професионално образование.
Промяна на системата за финансиране на средното и висшето образование, като се преосмисли правилото „парите следват ученика/студента“, тъй като последното е допринесло за намаляване на грамотността сред учениците с цел привличане на повече деца и тяхното задържане заради възможността за получаване на повече средства.

Това са част от акцентите в документ с препоръки на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) относно предстоящия проект на държавния бюджет за 2024 г. Той е адресиран до министър-председателя, финансовия министър и председателите на парламентарните комисии по бюджет и финанси, по икономическа политика и иновации, по труда, социалната и демографската политика. Представянето на проектобюджета за догодина е удължено до средата на ноември заради предстоящите в края на октомври местни избори.

За пореден път представителите на работодателите отбелязват, че сред основните пречки за ускорено нарастване на икономиката и БВП е липсата на работна ръка. От АИКБ прогнозират ръст на българската икономика през 2024 г. между 1,5% и 2%. Според средносрочната прогноза на Министерството на финансите икономическият растеж у нас ще бъде 1,8% за тази година, 3,3% през 2024 г. и 3,2% през 2025 г.
В същото време, прогнозите на Европейската комисия са за 1,5% икономически растеж на България за настоящата и 2,4% за следващата година.

Според работодателите прогнозираният ръст на БВП може да бъде постигнат, а и надхвърлен, ако правителството насочи системни усилия за решаване на основния проблем на бизнеса, възпиращ увеличаването на производството и износа, а именно – не просто липсата на квалифицирани и производителни човешки ресурси, но и на какъвто и да е човешки ресурс. Планирането и ефективното изпълнение на адекватни мерки за активиране и включване в пазара на труда на неактивни и продължително безработни лица, квалификация и преквалификация на работната сила, повишаване на ключовите умения с акцент върху дигиталните, както и облекчаване и улесняване вноса на работна ръка от трети страни ще допринесат за насърчаване на производството и износа и за увеличаване на вътрешното потребление, смятат от АИКБ.

Работодателите посочват, че изключително спешна потребност е реформа в сферата на професионалното и висшето образование. Оттам отбелязват, че България се нуждае от кадри с добро образование по търсените от работодателите професии. В същото време, подчертават, че все още сме свидетели на занижено качество на професионалното обучение и недобро покритие на дуалната система на обучение. От друга страна, системата на висшето образование „произвежда“ редица кадри с квалификация, която не е търсена от пазара на труда, а „свръхквалифицирани“ кадри с висше образование работят на работни места, които имат по-ниски образователни и квалификационни изисквания, което води до загуба на обществен ресурс.

Дори и веднага да влязат в сила всички искани от АИКБ промени в областта на системата на образованието, резултатът би бил видим най-рано след пет години, отчитат от организацията. И добавят, че реформите в сферата на образованието са бавни и частични. Липсва цялостна и добре осмислена реформа, която вече е закъсняла и крайно належаща. Поради това АИКБ настоява за предвиждане на съответните средства и механизми в бюджет 2024 в няколко основни точки. Освен посочените към тях спадат още няколко мерки.

– Промени в модела на разработване на държавния план-прием с цел ориентирането му към търсени на пазара на труда професии и специалности.

– Въвеждане на мерки за преодоляването на т.нар. образователна бедност, с която се характеризират по-отдалечените и слабо развити региони в страната. България е страната, в която учениците с неблагоприятен социално-икономически статус най-често са концентрирани в училища, в които нямат съученици с високи образователни постижения. Това, съчетано с останалите форми на академична сегрегация и с голямата хетерогенност в характеристиките на отделните училища по отношение на качеството, е предпоставка за голямата разлика в резултатите на отделните групи ученици и за силното проявление на феномена „образователна бедност“, посочват от АИКБ.

– Спешно реформиране на системата на дуално обучение чрез промени в нормативната уредба с цел премахване на идентифицираните проблеми и насърчаване на работодателите за включване в нея чрез въвеждане на данъчни облекчения. Въвеждане на опростени и приложими на практика договори за обучение чрез работа.

– Засилване на работата със семействата и децата от ранна възраст за привличане на техния интерес към технически и природо-математически специалности – включително посредством извънкласни кръжочни и други форми.

– Укрепване на системата за кариерно ориентиране чрез възстановяване и засилване капацитета на центровете за кариерно ориентиране, менторство и наставничество.

– Изграждане на платформа за набиране за средното професионално образование с модул за проследяване на реализацията на завършващите и с Рейтинг на средните професионални и профилирани училища подобно на Рейтинговата система за висше образование.

– Разработване съвместно със социалните партньори на Национална програма за привличане, обучение и повишаване квалификацията на учители по професионално образование и обучение в отделните населени места според нуждите на пазара на труда от конкретни специалисти.

– Осъвременяване на учебните програми и съкращаване на обучението по остарели и ненужни учебни дисциплини, както и намаляване срока на обучение в бакалавърска степен до 3 години при запазване размера на финансирането.

– Съобразяване на държавния план-прием във висшето образование с броя на завършващите средно образование, като броят на откритите места за студенти е до 50% от общия брой завършващи.

– Промяна на процедурата за избор на ректори на висшите училища.

– Засилване ролята на съветите на настоятелите към висшите училища чрез делегиране на повече права и задължения и ясно уреждане на отношенията между тях и ректорите.

– Развитие на Рейтинговата система на висшите училища чрез преосмисляне на част от индикаторите, касаещи пазара на труда, и реално въвеждане и изпълнение на Националната карта за висше образование.

– Въвеждане на дуалната система на обучение във висшето образование.
От бизнес организацията посочват още, че трябва да бъдат предприети редица мерки за увеличаване на човешките ресурси в трудоспособна възраст, които да са в две посоки. На първо място, реформа в пенсионната система и ускоряване темпа на нарастване на пенсионната възраст за мъжете и жените. И на второ място, облекчаване на административните процедури за внос на работна ръка от трети страни.