Антиплагиат програми откриват и текстове от изкуствен интелект

Софтуерът на компанията вече предоставя възможност да се открива съдържание, генерирано от изкуствен интелект“, заяви Доника Гавова, представител на StrikePlagiarism.com – единствената лицензирана от МОН компания за предоставяне на софтуер за проследяване на плагиатство. Тя изнесе лекция по време на първия по рода си семинар, организиран от Националното издателство „Аз-буки“ и Представителството на „Кларивейт аналитикс“ за България, по време на който бяха дадени практически насоки за успешно публикуване на научни изследвания в авторитетни издания както в страната, така и по цял свят.

Програмата е напълно безплатна за всички студенти, представители на академичната общност и издателства и може да се ползва неограничено. Компанията има сключен тригодишен договор с Министерството на образоването и науката.

В изложението си Доника Гавова подчерта, че интелектуалната собственост е понятие, което съществува от векове. Още в Древна Гърция е приет закон за съхраняване творбите на едни от най-знаменитите автори на литературни произведения с цел превенция срещу отклонения от оригинала. Този закон е въведен от ученик на Платон. В Римската империя пък се заражда идеята за разграничение между произведение (corpus mysticum) и неговата материална опора (corpus mechanicum). Тези латински термини и до днес се използват в Европейския съд при решаване на казуси, свързани със защитата на интелектуалната собственост. Първите патенти на всякакви произведения се появяват през Ренесанса. В съвременната епоха патентите получават законово права, регламентиращи защитата на интелектуалната собственост.

Методите за защита на интелектуалната собственост се делят основно на две групи – за превенция и за откриване на плагиатство. Тези за превенция са по-дългосрочни и изискват повече време за тяхното прилагане. Основен метод за откриване на плагиатство е въвеждането на софтуер за проследяване. А за реализиране на крайната цел, която е постигане на по-висока академична етика, е необходимо двата метода да бъдат прилагани едновременно, за да дадат по-устойчиви решения. Плагиатството е изключително актуална тема днес, особено с навлизането на изкуствения интелект, при който генерирането на съдържание се оказва много лесен и бърз процес.

„Чухме наскоро от представители на голям университет, че приемат позоваването на изкуствен интелект като източник на съдържание, стига това да бъде посочено в библиографията – посочи Доника Гавова. – Вероятно това се приема в по-ниските степени на обучение, но според мен би било пагубно да се допусне подобна практика. Софтуерните решения за откриване на плагиатство са най-различни. На пазара има много текстосравняващи продукти. Нашата цел не е да наказваме, а да научим студентите да пишат правилно академични текстове. Не използваме думата „плагиатство“ при нашите обучения. Софтуерът ни е текстосравняваща програма. Откриването на сходство и заемки по никакъв начин не означава, че има случай на плагиатство“, коментира още Гавова.

По думите ѝ, установяването на плагиатство е процес и е предмет на вътрешния правилник във всеки университет. Затова трябва всеки доклад за сходство да бъде проверяван от преподавател. „Нашите препоръки са всеки текст в университетите да минава на проверка за плагиатство, като се сравни с над 35 млн. научни източника, налични в базата ни данни. Софтуерът е много лесен за ползване – оцветява проблемните параграфи в различни цветове и проверката се прави много бързо“, обясни още Гавова.

В доклада за сходство се посочва брой заемки от оригинални източници – точен брой думи и фрагменти, списък на източниците, от които софтуерът е открил заемки. Разбира се, съществува и ограничение в използването на подобен софтуер, тъй като той предполага проверка на текстове, които са дигитализирани. И следователно не може да провери научни текстове, издадени само на книжен носител. Все още над 50% от учебниците и научните публикации не са налични в базата данни на компанията, защото не са дигитализирани.

Софтуерът открива и текстови манипулации. В опита си да скрият заемки, много автори прибягват до употреба на разредки, микропространства, перифрази, бели знаци. От компанията всеки ден следят потока от документи от българските висши училища и индикаторът за наличие на подобни манипулации свети много често. „Винаги сме отворени към препоръки или за включване в софтуера на нов вид текстова манипулация“, подчерта Доника Гавова.

Тя разказа и как български студенти са измислили нов вид текстова манипулация. Тъй като програмата е текстосравняваща, тя чете само текстови файлове. Затова студентите взимат pdf документ, подрязват го от всички страни и го слагат в документ в Word. Преподавателят пуска програмата за плагиатство и тя не отчита нищо – коефициентите за сходство са нула. Програмистите на компанията обаче са уведомени за това и скоро откриването и на тази текстова манипулация ще бъде включено в програмата.

В България проверката за плагиатство е задължителна само според Закона за израстване на академичния състав. В бакалавърската степен тази проверка не е задължителна. Но 20-годишната практика на компанията в тази сфера показва, че колкото по-рано бъде стандартизирана подобна проверка, толкова по-добре.