Как ще живеем заедно, ако не учим заедно

Как Шотландия се грижи за децата със специални потребности? Тази тема бе във фокуса на презентацията на д-р Джон Рейвънскрофт от Единбургския университет „Как ще живеем заедно, ако не учим заедно“.

Той представи опита на Шотландия на кръглата маса „Приобщаващо образование – образованието на XXI век“, организиран от Центъра за приобщаващо образование. Събитието бе под патронажа на председателя на парламентарната комисия по образование и наука Милена Дамянова. Основната тема бе как се развива този процес у нас в контекста на законопроекта за предучилищното и училищното образование. В кръглата маса участваха представители на държавни образователни институции, на неправителствени организации, на научната общност и родители. Д-р Рейвънскрофт проследи исторически развитието на приобщаващото образование в Шотландия и призна, че процесът е бил дълъг и болезнен. В началото на всички им се струвало „мисия невъзможна“ всички деца със специални нужди, с изключение на най-тежките случаи, да посещават масовото училище. А днес в Шотландия вече не използват и понятието „специални образователни потребности“, тъй като приемат, че носи негативен заряд. Вместо него се говори за деца, които имат нужда от „допълнителна подкрепа“. В тази група се включват не само деца със заболявания, но и такива от семейства с тежки социални проблеми, както и надарени деца, чийто талант трябва да бъде развиван. Д-р Рейвънскрофт, който е англичанин, подчерта, че в Англия все още се говори за специални образователни потребности (СОП). В Шотландия има 2000 начални училища, 371 гимназии и 151 специални школа (доста повече от България, въпреки че населението на Шотландия е по-малко). През 2014 г. е преценено, че около 140 542 ученици е нуждаят от допълнителна подкрепа. Благодарение на дългогодишните усилия на много специалисти от различни области и на цялото общество днес 95% от тези деца учат заедно със своите връстници.

Четете повече в бр. 14, 2 – 8 април 2015 г.