Речевата култура е визитката на човека

Мисля, че този своеобразен архетип на човешкото мислене е тъга по изгубения Златен век (да си припомним древногръцкия поет Хезиод) на цивилизация, култура, изкуство, език. На всяко поколение му се струва, че неговите предшественици са говорели на почти идеалния език и са били носители на почти идеалната култура. Същото ще говорят за нас и нашите потомци – казва професорът. И допълва: – В целия свят сега се извършват сериозни трансформации и в разговорната реч, и в нормите на общуване. Особено ясно това се забелязва в интернет комуникациите, където се появяват и нови форми на етикета (netiquette). Ето един пример – общувайки в социалните мрежи винаги ли се поздравяваме и си взимаме довиждане със събеседниците? Винаги ли използваме традиционната ортография и пунктуация? Колко често използваме емотикони (пиктограми, изобразяващи емоции)? По същия начин и с лекота ли превключваме регистрите на вежливост (например преминаването от Ви на ти), така както го правим в ежедневната комуникация и т.н.? Свободният и анонимен дух на общуване в интернет оставя своя отпечатък и върху общуването на хората в реалния живот. Лингвистите отбелязват, че съвременната младеж вече пише много повече от своите родители. На младия човек му е по-удобно да отправи съобщение на телефона или на компютъра, отколкото да позвъни и да разкаже за случващото се в живота му. Ставаме свидетели на появата на културата текстинг (текстинг от английски texting – обмен на текстови съобщения с помощта на телефони и други мобилни устройства. Представлява набор от общоприети съкращения, позволяващи с минимално количество символи да се предаде максимален обем от мисли). Изучаването на този феномен е още в самото начало, но убеден съм, силно ще промени представите ни за това как хората общуват помежду си. Заедно с това в разговорната реч се откриват и елементи, привнесени от интернет комуникациите. Например някои междуметия, които първоначално се откриват само в мрежата, сега вече се използват и в устната реч.“

Четете повече в бр. бр. 34, 20 – 26 август 2015 г.