Те са възникнали в резултат на различните миграционни вълни – в Европа, Америка и Австралия, където емиграция ни е по-голяма, и в Азия и Африка, където тя е по-скоро със символичен характер. Българският език на тези нови места се говори по различен начин в зависимост от фактори като това дали преселническото население е по-многобройно и компактно и е признато за национално малцинство, или става въпрос само за група със свой език в чужда държава. Използването на българския език по света, особено там, където отсъства компактно и по-многочислено малцинство, има подчертано поколенчески характер. Докато у първото преселено поколение в новата страна употребата му е редовна, то у втората генерация тя вече е стеснена, за да премине у третото поколение само в семеен спомен. За запазването на българския език в чужбина съществена роля играят и изградените институции в страните, приели български имигранти – обществените организации, сдруженията и дружествата, клубовете на българите, българските училища, църковните общини, културните заведения, медиите (вестници, радиа, телевизионни канали) и пр. Любопитен факт е, че за първи път през 2005 г. на територията на САЩ българският става официален език, на който се дават разяснения от данъчната администрация. Това става в щата Илинойс, в който българският става двадесет и първият официален език и продължава да се използва при плащането на данъци.
Четете повече в бр. 14, 7 – 13 април 2016 г.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
