Всичко ново трябва да се ословеси

Тя допълва, че печатното издание по необходимост налага ограничения в обема и далеч не всички регистрирани лексикални нововъведения намират място в речника. „Всяко ново явление, което става част от живота ни, трябва да получи наименование в езика, да бъде „ословесено“. И колкото по-значителни са промените в света около нас, толкова по-динамично и забележимо се обновява и лексиката. Част от думите и изразите губят актуалност и излизат от употреба (днешните млади хора например едва ли знаят какво е петилетка или съботник), а на тяхно място, когато има нужда да се означи някакво ново понятие или да се назове по различен начин вече съществуващ обект, се появяват нови. Неологизми са възникнали и възникват непрекъснато, този процес е познат на българския език през всички етапи от неговото развитие и сам по себе си не е някаква новост. Особеното е това, че през последния четвърт век той протича изключително интензивно”, казва проф. Благоева. Според нея е естествено тези области от съвременния живот, които са най-актуални и значими за обществото, да пораждат най-много лексикални новости. Днес светът се вълнува от явления като мигрантофобия, хибридни войни, цветни революции, социален туризъм, джендърно насилие, социално включване, майданизация, а родната действителност доведе на бял свят протестърите, контрапротестърите, грантаджиите, схемаджийството, схемаджиите и ало-измамниците. „Мафията се разклони на агромафия, екомафия, тотомафия и топломафия, а скандалите в обществото и политиката вече имат собствени имена – всевъзможни гейтове и „лийксове“ (Моникагейт беше забравен, но дойдоха дизелгейт, дипломагейт, бюлетинигейт, Дюнигейт и офшорлийкс). Технологичните новости, интернет и социалните мрежи са изключително продуктивен източник за появата на нови думи. Заменихме мобифона и уокмена със смартфон, таблет и айфон. На „ти“ сме с облачните технологии. Вече всичко е е-: правим е-вотове, купуваме е-винетки, издават ни е-болнични, плащаме с е-пари, учим от е-учебници, дори произвеждаме е-боклук.”, казва професорът.

Четете повече в бр. 20, 19 – 25 май 2016 г.