Училище с мисия

Сред последните се нарежда ОУ „Васил Левски” в Ботевград. Учителите му се борят с предубежденията и вярват, че всяко дете трябва да има достъп до качествено образование. И ако 60-те и 70-те години на миналия век са най-ползотворните за училището, а децата по това време са над 2000, преди по-малко от 20 години броят на учениците започва сериозно да намалява. Въпреки откритите паралелки с разширено изучаване на музика и изобразително изкуство и въведеното ранно чуждоезиково обучение след отпадане на задължителното райониране на учениците много родители решават да преместят децата си. Една от причините е демографска – много семейства се изселват от града, за да търсят прехрана в други части на страната. Не са обаче малко тези, които решават, че децата им няма да учат в близост до ромската махала. За отлива на ученици допринася и агресивната политика за привличане на нови възпитаници от страна на другите градски училища. Те обаче не искат кое да е дете, а само българчета. Нерядко се стига до куриозни ситуации. По-мургаво дете е върнато от друго училище с думите „Съжаляваме, но вече запълнихме бройките“. След него обаче е прието друго, по-беличко. Като разбира това, майката на първия малчуган успява, с подкрепата на училищното настоятелство, да убеди много родители да отпишат децата си от това училище и да ги върнат обратно в ОУ „Васил Левски“. За съжаление, политиката на останалите училища обрича на капсулиране децата от ромския етнос, обясниха възпитатели. Много по-добър за тяхната социализация е вариантът те да посещават повече училища. Броят на паралелките от всеки випуск в града е достатъчен, за да приеме по пет ромчета в клас.

Четете повече в бр. 3, 21 – 27 януари 2016 г.