Сребърните аспри на цар Иван Александър

Откритото наскоро съкровище на черноморския нос Калиакра продължава да изненадва археолозите.

Втората по големина група монети е съставена от български сребърни аспри, отсечени от цар Иван Александър (1331 – 1371 г.).
Те попълват около 25 % от проверената част. Монетите са запазени добре, но тяхното качество е било влошено още при самото укриване. Това съобщава директорът на НИМ и ръководител на разкопките доц.д-р Бони Петрунова.
„Това са най-малките по диаметър и грамаж български монети от този владетел, които достигат до 0,6/0,5 г. Кризата във Второто българско царство се е усещала най-добре по неговите разменни единици. Лично за нас, като учени, тези данни са много ценни. В находката присъстват монети, отсичани след смъртта на цар Иван Александър, и то извън Търново“, казва доц. Петрунова.
Друг интересен факт е наличието на макар и малко монети на видинския владетел Йоан Срацимир. Те са 9 и при тях се наблюдава този инфлационен ефект от намаляване на диаметъра и грамажа. Tова е добър пример как самите български монети участват в един общ поток и какви са взаимодействията между тях в големите търговски центрове, като Kалиакра, обслужващи стотици търговски сделки.
В съкровището от Калиакра е представена и Византийската империя с 20 хиперперона – едни от последните златни имперски монети. Те са толкова орязани и с намалено златно съдържание, че биват трудно идентифицирани. Разчетените са на Йоан V и регент Ана Савойска, Йоан VI Кантакузин, Андроник II
и Андроник III. Открити са и 8 златни венециански монети. Наричани „зечино д’оро“, те тежат 3,5 г и са с изключително висококачествено злато от 23,5 карата. Разчетени са дожовете Марко Корнаро (1365 – 1368) и Андреа Дандоло (1343 – 1354). След като окончателно спира отсичането на златни емисии, византийският Константинопол преминава към сребърен стандарт. Най-едрият номинал става половин сребърен хиперперон – едра сребърна монета, наричана от нашите учени „ставратон“, и неговите малки номинали. Находката от Калиакра съдържа няколко и от тези редки екземпляри.
Разбира се, присъстват и влашки монети с кирилски надписи и една татарска. но те са неизменен пълнеж към паричните оборотни средства, с които пазарите в тези времена работят.

Четете повече в бр. 35, 30 август – 4 септември 2018 г.