Три сценария как COVID се отразява на икономиката

Вече се извиха опашки от нови безработни пред бюрата по труда из цяла България

Институтът за икономически изследвания при БАН разви три възможни сценария за последиците от пандемията върху икономиката ни. Сценариите стъпват на експресен анализ, разработен на базата на информацията за разпространението на заразата и предприетите правителствени мерки, валидни към 12 април т.г.
Първият сценарий е с 20% вероятност да се сбъд-
не. Пикът на COVID-19 у нас ще е в средата на май, няма втора вълна от заболели, мерките постепенно се отменят и през втората половина на годината икономиката функционира нормално. този случай прогнозата е за спад на БВП от 2.4% и леко нарастване на инфлацията спрямо 2019 г. Обемите на външната търговия ще намалеят по-осезателно при вноса, а туристическият сезон ще отбележи спад до 20 на сто. Безработицата нараства до 6.9%. Вместо балансиран бюджет ще има дефицит от 1.5% спрямо БВП, като той ще се покрие с емитиране на нов дълг в размер на 2.5 млрд. лв. Фискалният и валутният резерв остават на приблизително същите нива, а правителственият дълг се увеличава до 21.7% от БВП.
Вторият сценарий е с пик на заболяването от края на юни до средата на юли. Карантинните мерки постепенно се отменят, но е възможно повторно въвеждане на известни ограничения. Вероятността този сценарий да се случи, е най-голяма – 60%. В този случай се очаква спад на БВП с 4.3% и ускоряване на инфлацията до 4.2% на средногодишна база. Обемите на външната търговия ще намалеят значително. Влошаването на текущата сметка ще е с повече от 1 млрд. евро главно заради намален износ с 4.6% и спад на туристическия сезон с около 50 на сто.
Учените прогнозират и удвояване на безработицата спрямо 2019 г. до 10%. Бюджетните приходи ще са по-ниски от планираните с 9%, докато разходите остават в рамките на планираните със Закона за държавния бюджет. Ще има обаче пренасочване към здравеопазването и социалното подпомагане за сметка на капиталови разходи. Бюджетният дефицит достига 2.5% спрямо БВП и се покрива с емитиране на нов дълг в размер на 3.8 млрд. лв. Валутните резерви намаляват с около 500 млн. евро, а правителственият дълг се увеличава до 23% от БВП.
Третият вариант разглежда с 20% вероятност пикът на заболяването да настъпи в средата на август при периодично затягане и разхлабване на мерките. Тогава говорим за спад на БВП с 5.7%. Инфлацията се ускорява до 5.2% на средногодишна база. Според учените причините ще са в проблеми с предлагането на някои вносни стоки от първа необходимост. Противодействащ фактор за по-висока инфлация ще е намаленото потребление и по-ниските цени на енергоресурсите. Прогнозата е за значително намаляване на обемите на външната търговия и влошаване на текущата сметка с повече от 2 млрд. евро основно заради проваления летен туристически сезон – спад между 50 и 70%.
Пазарът на труда ще изпита силен негативен шок, като безработицата ще достигне близо 350 000 души, или 12% от работната сила. Бюджетните приходи ще са по-ниски от планираните с близо 10%, а разходите за подпомагане на различни уязвими групи, здравеопазване или програми за бизнеса ще се увеличават с 5.5% спрямо планираните преди актуализацията. Ще има и пренасочване на разходи, като капиталовите ще намалеят за сметка на текущите. Бюджетният дефицит ще достига 5% спрямо БВП и ще се покрие с емитиране на нов дълг в размер на 8 млрд. лв.
Валутните резерви намаляват с около 1 млрд. евро, а правителственият дълг се увеличава до 26.5% от БВП.
Експресният анализ оценява като навременни взетите досега мерки във финансовата сфера. У нас фискалните мерки са около 2%, което отговаря на възможностите ни. Но ще търпят промени в хода на кризата, казват учените. Те не изключват и вероятността от нова актуализация на бюджета, в случай на втория или на третия сценарий.
Положителна е и оценката на решението да се увеличи максималният размер на поетия нов държавен дълг до 10 млрд. лв., въпреки че е малко вероятно бюджетният дефицит да достигне такива размери и поетият дълг да се изхарчи. Адекватни са и мерките, предприети от БНБ, предвид ограниченията на паричния съвет, като при задълбочаване на кризата може да се мисли и за промяна в минималните задължителни резерви. Според икономистите отлагането на плащането на корпоративни данъци се възприема като универсално средство, защото се прилага спрямо целия бизнес сектор. Има и такива, насочени към определени уязвими групи с приблизителен обхват, като патронажна грижа с доставка на храна и лекарства за самотни възрастни лица и хора с увреждания, хранителни пакети за социално слаби, еднократните помощи за самотните майки и др.
По отношение на мярката 60:40 в подкрепа на заетостта учените са на мнение, че държавата може да поеме сама 60% от заплатите, без да изисква участие и от бизнеса за запазване доходите на работниците.
В заключение според икономистите на БАН оптималните мерки за борбата с COVID-19 са свързани със съзнателно ограничаване на икономическата активност и намаляване броя на заразените. Проблемът с този подход е, че се отлага във времето постигането на обществен имунитет, но според развитието на епидемията може да се мисли за циклично налагане или отмяна на ограниченията. Според учените за трайно справяне с инфекцията ще са необходими между 6 и 12 месеца.