За споделянето, кризите и огъня

Да създадеш българско училище в чужбина, е трудно,
но не и невъзможно, показва десетгодишната история на „Св. Седмочисленици“ в Реус – Испания

На 21 март 2010 г. в Тарагона отваря врати БНУ  „Св. Седмочисленици“. В него се обучават деца до 18-годишна възраст, като най-малките са четиригодишни. По време на карантината дори те не са прекъсвали обучението си в дистанционна форма.
През тези 10 години училището изпраща абитуриенти четири пъти. „И радостно, и тъжно е, когато виждаш своите ученици пораснали и поемащи по пътя си след толкова години заедно“, споделя Илиана Дъбова.
Юбилеят на училището съвпада с карантината и учителите решават – не е време за празници. Но той все пак ще се случи догодина, по същото време – на 21 март.

Когато си създал нещо със сърцето и разума си, за своето творение можеш да говориш с часове. Това е първата мисъл, която се поражда в съзнанието на слушателя от разказа на Илиана Илиева-Дъбова. Тя е училищен ръководител на Българското неделно училище „Св. Седмочисленици“ в Реус, провинция Тарагона, област Каталуния, Испания. Училището има своя десетгодишна история, а ръководителят му може да говори много за уроците, натрупани през тези години. Но накратко – много разнообразни, различни и богати.
„Едно училище зад граница е много по-различно от това в страната, която е негова родина. Никога не съм предполагала, че ще бъда български учител зад граница. Преди да се случи това, имах 18 години педагогически стаж в България – разказва Илиана Дъбова. – „Св. Седмочисленици“ е специално. Има много особености, които го отличават от останалите неделни училища“, продължава училищната ръководителка. Пояснява, че се намира в район, в който няма много българи – по официални данни в провинция Тарагона те не надхвърлят 2300. „Въпреки малкия брой сънародници, училището ни не е малко. Учениците ни са 33 и се считаме за герои. В Испания има райони с компактна българска диаспора, например градове с около 5000 наши сънародници, но в тамошните училища децата са 40“, казва Дъбова и продължава с подобни примери.
Как се прави училище в чужбина. Краткият отговор е – трудно, но не е невъзможно. Прави се с много работа, упоритост, честност и много, много любов – към децата, към учителската професия и към българското. „Макар и работещи в чужбина, никога не забравяме, че сме български учители. Тези неща са толкова тясно преплетени, че не можеш по никакъв начин да ги отделиш едно от друго.“
Пред много изпитания се изправя през годините екипът на училището. На първо място, да се намери подходяща сграда, която да го приюти. Първите години се сменят сгради, дори градове. Преди четири години кметството на Реус предоставя на българското училище възможност да ползва безплатно помещенията на един от културните центрове в града.
Днес в училището раздават своите знания, умения и сърца трима учители – Таня Търкаланова, Димитрина Шопова и Илиана Илиева-Дъбова. Изучават се български език и литература, история и география. Работи се и в три извънкласни форми– народни танци, артработилница и театрално студио.
През 2019 г. училището въвежда онлайн обучение. Това е нещото, което няколко месеца по-късно ще се окаже разковничето, за да продължи учебният процес и по време на пандемията, взела сериозни размери в Испания. „Нашето училище е първото в Испания, което даде възможност за онлайн обучение. Откъде тръгна всичко. Тук има българчета, които искат да се обучават, но неделните училища по местоживеенето им не могат да им предоставят съответния клас. Не всяко училище се съгласява да обучава само едно дете, когато няма съответният клас. Това наложи да започнем и дистанционно обучение. Трупахме опит, който ни помогна много, без да предполагаме какво ни очаква“, коментира Дъбова.
Добавя, че самата тя е голям привърженик на това обучение. Благодарение на компютърна презентация БНУ „Св. Седмочисленици“ записва първите си ученици преди 10 години. „Децата бяха впечатлени, че могат да учат нещо по-различно, и родителите ги подкрепиха – продължава тя. – Възможността за дистанционно обучение дава шанс на повече деца да се обучават по роден език, история и география.“
Но нещата не са толкова лесни – дистанционното обучение е със сложна конфигурация и организация, изисква много време и познания. Илиана Дъбова припомня поговорката „За да дадеш искрица огън, трябва да погълнеш море от светлина“. Учителите, които се занимават редовно с дистанционно обучение, а не само в кризисни ситуации, трябва да са много добре подготвени, добре да владеят технологиите и не по-малко методиката на преподаване на съответния предмет. Убедена е, че оттук нататък дистанционното обучение ще е част от образователната система в много училища. Но отново държи да подчертае, че за да се случи това, е необходима сериозна подготовка от страна на учителите. Тогава и регулаторният орган трябва да прецени кои неделни училища имат възможност и кои ще имат право да се занимават с дистанционно обучение.
Припомня и притчата за неволята в контекста на примера на наши педагози зад граница, самоорганизирали се в работна група за споделяне на добри практики и взаимопомощ. „Случи се това, което досега не се бе случвало в българските неделни училища – учители помагат на други учители. Самоорганизирахме се за споделяне на опит в т.нар. сесии. Показвахме на колегите как се работи с една или друга електронна платформа, как се разработват игри, кръстословици, тестове и т.н., разбира се, през призмата на собствения ни педагогически опит. За близо месец и половина, благодарение на тези сесии, научихме немалко неща“, разказва Дъбова. Застъпва мнението, че подобна самоорганизация на подготовката може да тече през цялата година, вместо да се разчита на два-три дни през лятото за квалификация.
Другият проблем за българския учител е споделянето на ресурси, не само електронни. „Преди 10 години създадох свой образователен блог, насочен към обучението зад граница. Ползва се и от колеги в България. Самата аз съм се учила от колеги, които работят в България. Споделянето на ресурси за мен е нещо съвсем нормално. Разсъждавам така – след като съм се блъскала и ми е било трудно да разбера как се прави едно нещо, защо трябва и други да преживеят същото. Нека да им покажа краткия път. Пък после те ще ми върнат жеста с друго знание. Ако се съберем петима учители и всеки разработи по един урок, ще имаме 5 урока“, разсъждава моята събеседничка. Огорчена е, че колегите не споделят идеи, ресурси, а тези, които го правят, не получават благодарост.
„Във време на криза се проявява не кой какъв учител е, а кой какъв човек е“, заключава училищният ръководител на БНУ „Св. Седмочисленици“ в Реус – Испания.

Настояще и бъдеще

„Св. Седмочисленици“ успява да се наложи като първото неделно училище, което работи с български софтуерен продукт Envision през тези 10 години. То е и първото зад граница, работещо с Bee-Bot – популярни в България роботчета пчелички. „Това ни позволи да въведем децата и в първите стъпки на програмирането – пояснява Илиана Дъбова. – Ние сме и единственото засега неделно училище, носител на първа награда в XI издание на конкурса за образователно-програмни продукти на СУ „Св. Климент Охридски“. Училището ни е първото в чужбина, което ползва платформата Class Dojo.“
Къде ще бъде училището след 10 години? „Зависи много от това дали оценката по български език ще намери място в испанската диплома за средно образование. Зависи и от родителите – дали ще оценят необходимостта от това децата им да не късат с родината и да посещават българско училище. Истината е, че голям брой наши малки сънародници по света не посещават български училища и това никак не притеснява техните родители. А някои дори не смятат, че децата им трябва да говорят български. Това е истината, но тя не може да бъде променена само с усилията на българските неделни училища“, обобщава училищният ръководител на „Св. Седмочисленици“.

Свързани статии:

Алма матер отново сред най-добрите Инвестиции в бъдещето „Малкият принц“ гостува в Истанбул и Одрин Българоливницата на Острова