Да опознаеш България

Да опознаеш България отблизо, не е трудно, ако си ученик в
ОУ „Пенчо Славейков“ в село Белащица, област Пловдив. В двора на училището се намира уникална по рода си 3D карта на страната ни, издълбана върху скала. Инсталацията е направена още през 60-те години на миналия век, но до неотдавна е позабравена и неизползвана. Със своята площ от 98 кв. м географската карта се смята за най-голямата и най-старата у нас.
„Ако колегите не ми бяха показали, нямаше да разбера, че в двора ни се крие 3D карта на България“, разказва директорът на училището Цветан Кацаров. Мястото е било обрасло с растителност, а рисунките върху камъка –напълно изчезнали.
С помощта на местния преподавател по изобразително изкуство Станислав Петев и дарения на бои от фирми започват реставрацията на това богатство. Сега, когато времето позволява, децата провеждат уроците си по „География и икономика“, „Човекът и обществото“ и „Околен свят“ на открито. Около скалата е изградена зелена класна стая.
„Представете си удоволствието на учениците, когато учат за природните забележителности, да могат да застанат срещу 3D визуализираната карта от скала и да видят реално как изглежда България в доста едър мащаб“, допълва директорът. Оттук нататък цветовете върху скалата ще бъдат подновявани всяка година, за да не избледнеят никога повече.
В училището в Белащица има още една класна стая на открито.
И при нея са използвани наличните природни ресурси. Тя е изградена около вековните черници в двора. Гордост за школото е и изграденото през 2019 г. по европейски стандарт спортно игрище за минифутбол и волейбол. Всички успехи са постигнати в тясно сътрудничество между учители, родители и Общината.
Училището в Белащица не е голямо, но в него работи сплотен колектив от опитни педагози. През настоящата учебна година децата са 115, а кабинетите 8. Има по една стая за всеки клас и отделен компютърен кабинет. Школото не е средищно, но в него учат не само ученици от Белащица. „Заради спокойствието си нашето село е сред предпочитаните места за живот от пловдивчани. Освен това, когато едно училище е по-малко, броят на децата в клас позволява на учителя да им обърне индивидуално внимание“, разказва директорът.
В школото има и много разнообразна програма по занимания по интереси. В клуба „Млад еколог“ заедно с ръководителката Димитрова децата изработват и закачват хранилки за птици и табели за опазване на чистотата сред природата. Заедно с преподавателките Петкова и Миткова пък се запознават с християнските ценности и редовно участват в различни мероприятия и празници. За целта сами са си изработили и костюмите, които им помагат да заприличат на библейските герои и да успеят да пресъздадат християнските притчи още по-умело.
Друга форма на заниманията по интереси е клубът „Сръчни ръчички“, в който преподава Мария Радова-Димова. Заедно с нея решават, че могат да организират базари, на които да продават направените от децата предмети, а със събраните пари да облагородят базата в школото. „Преди две години, когато постъпих като директор, училището нямаше техническа обезпеченост. Само с бюджета на училището нямаше как да се справим“, разказва Кацаров. Започват да организират базари, а първата цел е закупуването на устройства за компютърния кабинет. Днес всяка стая има интернет и презентационна техника. Осигурени са и настолни компютри. Сега мечтаят за физкултурен салон и съблекални.
„По-добро от присъственото обучение няма. Особено за по-малките ученици от I до IV клас“, категоричен е Кацаров. Казва, че много се гордее с колегите си, които още през март са успели да преминат за броени часове от присъствена към дистанционна форма. Споделя, че всички учители работят с личните си лаптопи и не всички деца имат устройство у дома. „Малко са тези, които нямат компютър, но все пак има такива. Преди бяха четири, а сега са две“, казва той. Тези ученици са от социално уязвимите групи и при тях обучението се осъществява на хартиен носител. Класните им ръководители лично носят заданията по домовете на децата. Обучението от разстояние е трудно приложимо и за учениците със специални образователни потребности. В училището в Белащица те са две и с тях два пъти в седмицата работи учител от Ресурсния център. „Официално са две, но в действителност са повече. Голям проблем е, че ако родителите не подадат заявление за това, че синът или дъщеря им има под някаква форма образователен дефицит и се нуждае от допълнителна подкрепа, то тогава те не се водят със специални образователни потребности и работата остава изцяло в ръцете на класния ръководител“, обяснява директорът.

Свързани статии:

Две видински училища в конкурса „Сграда на годината 2020“ Средно образование с три професии? Може! В дуалната форма е бъдещето Руският език става все по-атрактивен