В някои държави обхватът на 3-годишните надхвърля 95%*

Европейската комисия всяка година публикува Обзор на образованието и обучението в страните членки на ЕС. Последното издание от 2019 г. измерва напредъка по целите на рамката „Образование и обучение 2020“ във всяка държава членка и спомага да се определи в кои направления следва да бъде насочено финансирането от ЕС за образование, обучение и умения в следващия дългосрочен бюджет на ЕС. Подчертава се необходимостта да се предостави по-добра подкрепа за учителите и да се повиши привлекателността на учителската професия.
Една от най-важните цели е да се постигнат висококачествено образование и грижи в ранна детска възраст. Така се полагат основите на ефективна и справедлива образователна система. Децата се подготвят за началното образование, подобряват се академичните им резултати в следващите образователни нива в бъдеще и се въздейства положително на деца в неравностойно положение и с мигрантски произход.
Данните от PISA показват, че 15-го­д­ишните деца, които не са имали пред­училищно образование, са изложени на три пъти по-голям риск от слаби резултати в сравнение с тези, които са имали такова образование поне за една година. Инвестирането в образование и грижи в ранна детска възраст намалява необходимостта от повече средства на по-късен образователен етап, когато са по-големи разходите за намаляване на разликите между учениците със слаби и тези с отлични резултати.
Предизвикателство са предоставянето и достъпът до висококачествено образование и грижи в ранна детска възраст. Грижите растат, но остава проблемът с децата на възраст под три години, и по-специално за децата в неравностойно положение. Участието, достъпността и качеството са неравномерни в рамките на държавите и между различните държави. В 25 държави членки търсенето на грижи за деца надвишава предлагането; дефицитите при качеството често се свързват с неподходящи квалификации на персонала или ограничени възможности за професионалното им развитие . Експертите от държавите членки и от ЕК съвместно са установили принципите за качество и петте ключови области, в които да се предприемат действия: достъп, работна сила, програма, оценка и мониторинг, управление и финансиране.
Прилагането на тези насоки би спомогнало съществено за резултатите на малките деца в образованието, като се създава първоначална предпоставка за успеха на всички деца в училище, включително и на тези от уязвимите групи.
Какво представляват образованието и грижите в ранна детска възраст?
Под образование и грижи в ранна детска възраст се разбира всяка регулирана мярка, чрез която се предоставят образование и грижи за деца от раждането до задължителната възраст за започване на начално образование, която варира в отделните страни от ЕС. Тук влизат дневните грижи в център, детската градина и предучилищното образование, финансираните с частни и публични средства грижи и образование. Качествените грижи и образование в ранна детска възраст могат да положат основите за успех на по-късен етап от живота по отношение на образованието, благополучието, пригодността за заетост и социалната интеграция и са особено важни за децата от семейства в неравностойно положение. Поради тази причина висококачествените грижи и образование в ранна детска възраст са ефективна и ефикасна инвестиция в образованието и обучението.
ЕК прие препоръка на Съвета относно висококачествените системи за образование и грижи в ранна детска възраст, която има за цел да подпомага държавите членки в усилията им за подобряване на качеството и достъпа до тези системи. Чрез рамката за качество вече са подпомогнати реформи в редица държави и е подобрено предлагането на образование и грижи в ранна детска възраст.
Целта на ЕС 95 % от децата на възраст над 4 години да получават образование и грижи в ранна детска възраст, като цяло, е постигната, но между отделните държави, региони и райони все още има значителни различия. Европейската комисия подпомага държавите членки при определянето на предизвикателствата в тази област и начините за справяне с тях.
Според Обзора на образованието и обучението от 2019 г. делът на децата, записани в образование в ранна детска възраст, е нараснал от 90,8 % през 2009 г.
на 95,4 % през 2017 г. То обаче не е равномерно в отделните държави.
През 2009 г. в България са били обхванати 84,2% от 4-годишните, а през 2017-а
– 83,9%. В 15 от държавите членки на ЕС има над 95% обхват на 4-годишните и това са Ирландия, Франция, Обединеното кралство, Белгия, Дания, Нидерландия, Испания, Люксембург, Малта, Германия, Латвия, Швеция, Австрия, Унгария и Италия. В сравнение с 2016 г.
повечето страни са увеличили обхвата на 4-годишните между 0,3 и 2,3 на сто, като най-забележително е увеличението в Хърватия – 7,7%. При някои държави има изоставане, като България, Италия, Малта и Полша.
В страните от ЕС са обхванати и 93,3% от 3-годишните през 2017 г. Що се отнася до тях обаче, засега само в 7 държави от ЕС обхватът им надхвърля 95%. Те са Франция, Обединеното кралство, Белгия, Ирландия, Дания, Испания и Швеция. В повечето страни обхватът на 3-годишните е с около 2 на сто под 95%, с изключение на Люксембург – 87,5%, и Австрия – 89,3%. В Гърция има значително изоставане и там процентът на обхванатите 3-годишни е 65,3%, а на 4-годишните – 81,5%.
А в Люксембург, Нидерландия и Дания отчитат над 50 на сто обхват и на децата под 3-годишна възраст.
В Обзора на образованието и обучението от 2019 г. на ЕК за България се казва, че участието в образованието и грижите в ранна детска възраст продължава да е слабо, което възпрепятства ранното придобиване на познавателни и социално-емоционални умения. Доброто качество на образованието и грижите в ранна детска възраст e от съществено значение за развитието на ключови компетенции. От 2014 г. насам в България процентът на участие на деца на възраст от 4 години до задължителната училищна възраст намалява. Последните налични данни показват равнище на записване от 83,9 %, което е значително по-ниско от средната стойност за ЕС от 95,4 %. Съществуват различия в записването между регионите и между областите. Процентът на участие варира от 87,1 % в Югозападния до 77,5 % в Североизточния регион. Брутният процент на записани деца на възраст 3 – 6 години варира от 88,9 % в Благоевград до 64,8 %
в Сливен.
Таксите за детските градини, свързани с предоставянето на грижи, все още ограничават участието на децата в неравностойно положение и ромите, докато липсата на достатъчно заведения засяга предимно големите градски райони. За да се подобри равнището на записване, в България започна изпълнението на финансирания от ЕС проект „Активно включване в системата на предучилищното образование“. По Проекта се предоставя допълнително обучение по български език за деца с майчин език, различен от официалния. Финансират се разходите за такси за програмата за посещаване на целодневни детски градини и се подкрепя участието на родители. Равнището на записване е много ниско за деца под 3-годишна възраст. Само 9,4 % от децата в тази възрастова група са записани в официални заведения за детски грижи поради различни причини, включително липсата на детски градини. Равнището е значително по-ниско от средната стойност за ЕС от 34,2 %.
Ромските деца е по-малко вероятно да посещават детска градина и е много по-вероятно да отпаднат от училище. Важно е да се насърчават мерки за премахване на сегрегацията. Връзката между прогнозирането на умения и последващите действия в системата на образованието и обучението все още не е всеобхватна (Европейска комисия, 2019 г.), въпреки че неотдавна бяха предприети някои мерки за подобряване на съответствието между търсенето и предлагането. В този контекст в специфичните за всяка държава препоръки от 2019 г. България се призовава да подобри качеството, приложимостта за пазара на труда и приобщаващия характер на образованието и обучението, по-специално за ромите и другите групи в неравностойно положение.
Въпреки текущите усилия преждевременното напускане на училище продължава да бъде проблем за България. През 2018 г. делът на лицата, преждевременно напускащи системата за образование и обучение (възрастова група 18 – 24 години), е 12,7 %, което все още надвишава националната цел на България по стратегията „Европа 2020“ от 11 % и средната стойност за ЕС от 10,6 %. Това представлява проблем и от гледна точка на пазара на труда предвид нарастващата нужда от висококвалифицирани работници и намаляването на населението в трудоспособна възраст и на учащото население.
Подобряването на качеството и включването в системата на образованието продължават да бъдат сериозно предизвикателство. Рязкото влошаване на демографските тенденции в България означава, че нейното икономическо бъдеще ще зависи до голяма степен от това колко успешно ще съумее да усъвършенства уменията на своите настоящи и бъдещи работници (Световна банка, 2016 г.). Неравностойното социално-икономическо положение все още е ключов фактор за ниското равнище на умения и ниските образователни резултати в контекста на значителни несъответствия между търсените и предлаганите умения, както и техния недостиг.

Обхват на 4-годишните по държави през 2017 г.

Австрия – 95,6%

Белгия – 98,7%

България – 83,9%

Хърватия – 82,8%

Кипър – 92%

Чехия – 92%

Дания – 98%

Естония – 92,9%

Финландия – 87,8%

Франция – 100%

Германия – 96,4%

Гърция – 81,5%

Унгария – 95,6%

Ирландия – 100%

Италия – 95,1%

Латвия – 96,3%

Литва – 91,6%

Люксембург – 96,6%

Малта – 96,5%

Нидерландия – 97,6%

Полша – 91,6%

Португалия – 94,2%

Румъния – 89,6%

Словакия – 78,2%

Словения – 92,1%

Испания – 97,4%

Швеция – 96,3%

Обединено кралство – 100%

*Данните са от 2019 г., когато Обединеното кралство беше член на ЕС.

Свързани статии:

Общественият интерес е най-важен Радио „Китай“ звучи в Каспичан На училище във „Фейсбук“ Предстои преход от стандартизация към персонализация