Превъплъщенията на думата математика

Марияна ЦИБРАНСКА-КОСТОВА*

Думата математика е с гръцки произход, μάθημα означава ‘знание’. През древността едно от най-важните знания било това за звездите и планетите, за мястото на Земята в Космоса. Затова математици всъщност били астролозите, наричани в старобългарската книжнина звездобройци, звездочетци, звездословници. В гръко-римския свят с думата mathematicus назовавала този, който умее да гадае и предсказва по звездите, притежава дарбата на магьосник, маг. Друг неин превод на старобългарски е вѣштьць със същото значение, от вѣдѣти ‘зная, имам знание за света’. Като прозвище към исторически личности μαθεματικός означава ‘философ, мъдър и образован човек’. Глаголи със същия гръцки корен в старобългарски се превеждат посредством оучити или оучити сѧ, за да се подчертае усвояването на знания.
В старобългарските сложни думи звездобройци, звездочетци се съдържа идеята за преброяване, за умението да „четеш“ по звездите, затова втората съставка са глаголите броити, словити, чьсти, чьтати ‘чета, възприемам написан или напечатан текст’, но и ‘броя, преброявам, смятам’. От значението на глагола чета като ‘броя’ са останали следи в диалектите и в художествената литература, например: „Бай Ганьо не им проумява от приказката, гледа ги, пухти с цигарето и чете броениците“ (Ал. Константинов „До Чикаго и назад“).
Първите човешки действия, обусловили възникването на математиката, са били количественото отброяване на предмети или измерването на разстояния. Неслучайно клонове на древното математическо знание, освен астрономията, са още аритметиката и геометрията.

*Д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова e професор в Секцията за история на българския език към Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН.

Свързани статии:

Гражданство – България/BGR, българин или българско? За индийците и индианците (II част) Нова ли е думата новизъм? Екскурзия през Август