Прилагателни, образувани от собствени имена – кога се пише главна буква?

Магдалена АБАДЖИЕВА*

В помагалото „Да пишем правилно“ на издателство „Просвета“ е изведено правилото: „когато образуваните от собствени имена прилагателни не изразяват притежание, а описват качество, те се пишат с малка буква“, с примери радичковски хумор и вапцарова вяра (2013, с. 24). Оттук се оформя и правилото, че образуваните от собствени имена прилагателни се пишат с главна буква, когато изразяват притежание, напр. Елин-Пелинов разказ, т.е. разказ, принадлежащ на (написан от) Елин Пелин. Тук може да се направи извод, че по същия начин трябва да се пишат с главна буква словосъчетания от рода на русенски квартал и бургаска забележителност, тъй като са образувани от собствените имена Русе и Бургас, което не е правилно. В помагалото на „Просвета“ липсва уточнението, което е направено в Официалния правописен речник на българския език, че притежателните прилагателни имена се пишат с главна буква само тогава, когато са образувани от имена на лица – лични, фамилни или псевдоними (2012, с. 43). Няма как словосъчетанието русенски квартал да се напише с главна буква, тъй като Русе е собствено име, но не е име на лице. Прилагателното русенски може да се напише с главна буква само когато е първа част от съставно собствено име, напр. Русенски университет „Ангел Кънчев“.
В помагалото има и фактическа грешка – вапцарова вяра, написано с малка буква като пример за прилагателно, което описва качество, е неправилно. Качествените прилагателни от този тип се образуват с наставка -ски, а не с наставка -ов: вапцаровска вяра. В Официалния правописен речник е дадено правилното вапцаровска диалогичност (2012, с. 47). Важно е помагалата, които съдържат правилата на книжовния език, да се придържат стриктно към официалната кодификация.

*Д-р Магдалена Абаджиева е главен асистент в Секцията за история на българския език в Института за български език към БАН.