Винаги ли сме наричали братовите и сестрините си деца племенници

Елка МИРЧЕВА*

Думите за родство са една от най-важните групи в основния речников фонд. Тези, които назовават баща, майка, брат, сестра, са се появили най-рано и по тази причина са трудни за обяснение. Други са по-късни и произходът им може да бъде проследен. Сред тях са названията племенник, племенница. В съвременния български език те означават ‘братов или сестрин син; братова или сестрина дъщеря’. В Речника на българския език на Найден Геров от 1895 – 1904 г., който стъпва върху народните говори, племенник и племенница липсват, но са изброени редица съществителни със същото значение: братанец, братаница, сестринек, сестринец, сестриник, сестриница, сестринич, сестриничик, сестричница. Всички те са производни от брат и сестра. Сходно е положението и в останалите славянски езици. Единствено в руския освен тях се употребяват и племянник, племянница.
Названието е образувано от общославянското племе, което в диалектите означава и ‘род’. В руския език племянник, племянница започват да означават ‘братов или сестрин син; братова или сестрина дъщеря’ в ръкописи от XVI в. нататък. Постепенно новите думи навлизат широко и в старопечатните книги, а от тях – и в българския език. Фактът, че племенник, племенница липсват в Речника на Найден Геров, доказва, че те не идват от диалектите, а са резултат на черковнославянското книжовно влияние. Причината за утвърждаването им като единствени книжовни названия на братов или сестрин син или на братова или сестрина дъщеря в съвременния български език е стремежът към единна норма и редуциране на многобройните роднински имена в българските диалекти.
Не трябва да забравяме, че според Официалния правописен речник на българския език думите племенник, племенница се изписват с двойно -нн-, защото са образувани от прилагателното племенен и наставка -ник (2012, 20).

*Д-р Елка Мирчева е професор в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките.