Нови дебати за академичното израстване

Актуализирани минимални национални изисквания към научната, преподавателската и/или художествено-творческата или спортната дейност на кандидатите за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности във висшите училища и научните организации са публикувани за ново обществено обсъждане от Министерството на образованието и науката. През април е представен проект на промени относно минималните национални изисквания, въведени през 2018 г., който предизвика разнопосочни оценки, коментари и бележки. В резултат МОН сформира разширени работни групи за обсъждане и прецизиране на изискванията. В тях се включват 48 представители на висшите училища и научните организации от всички професионални направления от всяка от областите на висше образование. Новите предложения отразяват постигнатото съгласие в работните групи, съобщават от МОН.
Минималните изисквания са изготвени по групи показатели за различните научни степени и академични длъжности в деветте области на висше образование и съответстващите им професионални направления. Акцент на промените е създаването на условия за обективно и безпристрастно прилагане на минималните национални изисквания, което да доведе до хармонична обвързаност между научните постижения
на кандидатите и възможностите за академичното им развитие, като се отчитат спецификите на областите на висше образование и професионалните направления.
Критериите в публикуваните таблици с наукометрични показатели са представени в три групи. Първата група показатели (група А) отразява научните постижения и постиженията в художествено-творческата или спортната дейност, както и отзвукът им в научната литература. Въведените във всички професионални направления квартили отчитат както качеството на научните трудове, така и спецификите във всяко едно от направленията. Минималният брой точки, необходими в тази група показатели, е по-висок за научните организации спрямо този за висшите училища.
Показателите от втората група (група Б) са свързани с постигнатите академични резултати в преподавателската дейност на академичния състав и включват научно ръководство, авторство на учебници и учебни помагала за студенти, ръководство на млади специалисти и докторанти и обучения извън учебния план. Минималният брой точки в тази група показатели е по-висок за
висшите училища спрямо научните организации.
Показателите от първите две групи са в голяма степен общи за всички области на висше образование с цел уеднаквяване на подхода при отчитане спецификите на професионалните направления чрез квартилите, коефициентите К и конкретните точки за изчисление на показателите.
Третата група (група В) включва показатели, свързани с приложението на научните резултати, които са специфични за отделните области на висше образование и професионални направления и отразяват особеностите на всяко направление.
С промените в Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав се уточнява, че „научнопопулярна книга и/или публикация“ е тази, която представя научен проблем на достъпен език за широка, неспециализирана аудитория. „Национален научен проект“ е всеки проект, утвърден и финансиран в рамките на установен в Република България механизъм за финансиране на научни изследвания. А „международен научен проект“ е всеки проект, финансиран от чуждестранен, международен механизъм или механизъм на финансиране чрез фондовете на Европейския съюз, Европейската агенция по отбрана (EDA) и Организацията за наука и технологии (STO) на НАТО.
В забележки към таблиците с броя точки по показатели се уточнява, че изпълнението на минималните национални изисквания е само условие за допускане до участие в процедурите по Закона за развитие на академичния състав. Представените в процедурите за придобиване на научна степен и заемане на академична длъжност научни и художественотворчески трудове се проверяват за плагиатство.
МОН чрез НАЦИД поддържа Списък на научните издания, реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация, и таблица със специфичните за професионалните направления коефициенти К по Web of Science. Стойността на К се взема от таблица, актуална към датата на обявяване на конкурса в „Държавен вестник“, като К винаги е по-голям или равен на 1. Една публикация, отразена в повече от една база данни, се отчита само веднъж.
По показател А1 при заемане на длъжност „доцент“ или „професор“ се изпълняват изискванията за брой точки, равностойни най-малко на монография тип 2. Когато монографията за съответната област на висше образование е описана като задължителна, това се отнася за заемане на академичните длъжности „доцент“ и „професор“. По отношение на монографиите с повече от един автор следва да е налице задължително разделителен протокол между авторите, като за да се зачита трудът за монографичен, авторът следва да има самостоятелно брой страници, отговарящи на дефиницията за монография. При авторство на по-малък брой страници участието на съответния автор се счита за глава от книга/студия/статия.
Изброени са и специфични изисквания при установяване на показателите за различните академични длъжности. Така за длъжност „главен асистент“ не се изисква изпълнение на допълнителни показатели след придобиване на образователната и научна степен „доктор“. Съответно за „доцент“ не могат да се повтарят доказателства по различните показатели, представени за придобиването на образователната и научна степен „доктор“ и за придобиването на научната степен „доктор на науките“. А за длъжност „професор“ не могат да се повтарят доказателства по различните показатели, представени за придобиването на образователната и научна степен „доктор“, на научната степен „доктор на науките“ и за заемането на академичната длъжност „доцент“. Точките за придобита образователна и научна степен „доктор“ или научна степен „доктор на науките“ се използват еднократно при заемане на академична длъжност. За всяка публикация, представена в процедура за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност, се описва личният авторски принос на кандидата.
Предвижда се още от общия брой цитирания да се изваждат тези, при които цитираната и цитиращата публикация имат поне един общ автор (т.е. автоцитатите). Всяка цитирана публикация се брои само веднъж за дадена цитираща публикация независимо колко пъти е спомената в текста на цитиращата статия. Могат да се представят цитирания от всички трудове на кандидата, като представените за целите на една процедура не могат да бъдат използвани в друга.
С удостоверение от съответния издател за „публикувани“ се приемат и статии, студии, монографии и др., приети за печат в издания, които притежават ISSN или ISBN, както и публикации, които притежават дигитален идентификатор на обекта (DOI).
При международни проекти се отчитат само средствата, които са привлечени за използване от българските учени, включени в проекта.
Q1, Q2, Q3 и Q4 обозначават четирите квартила (четвъртини), в които Journal Citation Reports (JCR) на Web of Science и Scimago Journal Rank (SJR) на Scopus групират научните списания с импакт-фактор във всяка област на висше образование. За целите на Правилника се използва най-високият квартил (best quartile) от двете бази данни за годината на публикуване.
Принадлежността на публикация в горните 10% се удостоверява по базите данни Scopus или
Web of Science. В платформата Scopus в страницата на публикацията под списъка на авторския колектив в полето Citations in Scopus е обозначено в кой перцентил се намира публикацията. Публикации с перцентил 90 и повече попадат в горните 10%. В Web of Science публикациите в горните 10% могат да се проверят в платформата InCites, като се използва Analyze – Researches – documents in top 10%. Принадлежността на научен труд в горните 10% се удостоверява в рамките на периода между датата на обявяване на конкурса в „Държавен вестник“ и крайния срок за подаване на документи за конкурса.
За академични преводи от/на чужди езици е необходимо изданията да са в обем, равен най-малко на обема на една монография, и с посочване на научен редактор
и/или научни рецензенти (не важи за област 8 и 9). За област „Изкуства“ е дадена формулировка какво означава „реализиран авторски продукт“, „водеща (самостоятелна) творческа изява“ и „поддържаща творческа изява или участие в колективен продукт“.
Посочва се още, че образователната и научна степен „доктор“ може да се придобива и в условия на съвместно ръководство от повече от един български ръководител от висше училище или научна организация, получила акредитация за обучение в образователната и научна степен „доктор“ от НАОА.
Ръководители на успешно приключил научен проект / научно-приложен проект / етап от проект са и националният и институционалният координатор на проекта.
Постановлението влиза в сила 6 месеца след обнародването му в „Държавен вестник“. В двумесечен срок след влизането в сила висшите училища и научните организации привеждат своите правилници в съответствие с изискванията на Правилника. Откритите и незавършили до влизането в сила на постановлението процедури се довършват при досегашните условия и ред.
Бележки, становища и предложения могат да бъдат изпращани на e-mail – а.paunova@mon.bg и d.andreev@mon.bg, до 30 септември 2022 г. включително.