Отново за определителния член: -а / -ът или -я / -ят

Илияна ГАРАВАЛОВА*

Първото, което изниква в ума ни, когато стане дума за трудности в българския език, е книжовното правило за употреба на пълен и кратък определителен член при имената от м. р. в ед. ч. На практика обаче изборът между твърдия и мекия му вариант при членуване също представлява предизвикателство, защото поради особеностите на родните си диалекти хората, живеещи в западната част на българската езикова територия, предпочитат да употребяват -а / -ът, а тези на изток – -я / -ят. Поради това често може да се чуе как горда баба на първокласник разказва, че в училище има празник, защото: Децата са изучили вече букваря или как, нерядко дори в медиите, се обсъждат интересните обстоятелства около победитела в състезанието.
Определителният член с буква я в състава си се употребява в българския език при прилагателните, причастията, когато се употребяват като прилагателни, числителните редни, пълните форми на местоименията, например добрият, добрия, четящият, четящия. първият, първия, твоят, твоя, както и при някои съществителни. Членуването с – -я / -ят означава, че съгласната пред члена е мека и трябва да се изговаря така. Трябва да се запомни, че в съвременния книжовен език съществуват 10 съществителни, които в исторически план са завършвали на мека съгласна: ден, кон, път, лакът, нокът, крал, цар, сън, зет и огън, и задължително се членуват с -я / -ят. Да не забравяме и съществителните от мъжки род, които завършват на й – герой, завой, славей и др., които също се членуват с -я / -ят: героят, героя, завоят, завоя, славеят, славея.
Същият определителен член се употребява и при имената с наставки -тел и -ар / -яр, например: учителят, учителя, овчарят, овчаря, огнярят, огняря. Когато съществителните завършват на -тел и -ар / -яр, които не са наставки, се употребява: -а / -ът: пастелът, пастела, букварът, буквара, формулярът, формуляра. Когато е трудно са се определи дали завършекът на съществителното е наставка, или не, е добре да се използва Официалният правописен речник на българския език или да се използва една от възможностите за езикови справки с експертите от Института за български език: по телефона, имейла, във „Фейсбук“ или в Интернет справочника за езикови справки.

*Д-р Илияна Гаравалова e доцент в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките.

Свързани статии:

За правописа на прилагателни от типа Бай-Ганьов и байганьовски За индийците и индианците (I част) Правна рамка и нормативна рамка Отново за омонимите