Здравейте, Петре

Симеон СТЕФАНОВ*

В последно време в личното и професионалното си общуване особено често чуваме изрази като: *Здравей/те, Петър, *Здравей/те, Димитър, *Здравей/те, Иван и др., в които се забелязва неправилно изпускане на звателната форма. Причината за допуснатата грешка се дължи преди всичко на факта, че в българския език падежите отдавна са изчезнали и постепенно се разколебава и употребата на звателни форми. Все пак те съществуват и е уместно да припомним, че в книжовния български език част от съществителните имена от м.р. могат да образуват звателна форма в ед.ч.

1. При имената от м.р., завършващи на съгласна (без к, х, ч, ж, ш, ц), звателната форма завършва на -е: Иван – Иване, син – сине, народ – народе; Петър – Петре, Димитър – Димитре, министър – министре; вятър – ветре. От примерите се вижда, че вметнатото ъ изпада при образуването на звателните форми.

2. Съществителните имена от м.р., завършващи на съгласна к, х, ч, ж, ш, ц или с наставка -ин, образуват звателна форма, завършваща на -о: работник – работнико, монах – монахо, сеяч – сеячо, мъж – мъжо, българин – българино, гражданин – гражданино. От това правило правят изключение звателните форми на някои съществителни, наследени от старобългарския език: старец – старче, отец – отче, юнак – юначе; както и обръщението господине, при които окончанието е -е.

3. Съществителните имена от м.р., завършващи на -й или исторически мека съгласна, образуват звателна форма, завършваща на -ю: славей – славею; другар – другарю; учител – учителю.

4. Не образуват звателна форма съществителните нарицателни и съществителните собствени имена от м.р., завършващи в ед.ч. на -ой; -я; -а; -о; -е; -и (Благой; Никола; Илия; Петко; аташе; Добри).
Уместно е, когато се обръщаме към хората, да използваме звателни форми: Здравей, Петре или Здравейте, учителю.

*Д-р Симеон Стефанов е главен асистент в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките.