„Каменна библиотека“ на Мурфатлар

„Невидимите следи на Мурфатлар“ e озаглавена постерната изложба, която се открива на 1 юли в Националния археологически  музей под патронажа на вицепрезидента на Република България Илияна Йотова.

В нея са обобщени резултатите от проведените през 2021 – 2023 г. детайлни проучвания на скалния манастир при с. Мурфатлар край Констанца, Румъния, заради опасност от разрушаване и унищожаване на обекта в резултат на природни процеси. Ръководител на проекта е гл. ас. д-р Евгения Коматарова-Балинова. В екипа участват изследователи от седем научни институции от България и чужбина. Проектът се финансира от Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина”.

„Изложбата подчертава значението на скалния манастир като важен обект на културно-историческото наследство на средновековна Европа – споделя д-р Балинова. – Най-голямото ни постижение е, че успяхме да документираме стотиците графити и надписи“, допълва тя.

Скалният манастир при с. Мурфатлар е паметник с наднационално значение, разположен в историко-географската област Добруджа, където е ядрото на Първата българска държава. Комплексът е на 16 км западно от Констанца.

Открит е през 1957 г., заема площ от 10 дка и се състои от 4 църкви, два параклиса, две крипти и 4 галерии, една скална ниша и един воден резервоар.

Основната цел на проучванията е цялостната документация на най-важните и застрашени участъци от манастира.

Осъществени са три лазерни сканирания, благодарение на които са изработени 3D модели на обекта и са документирани около 500 графита, от които 132 надписа – два пъти повече от известните досега. Надписите са реализирани с помощта на четири графични системи, използвани в ранносредновековна България: руноподобна, глаголическа, кирилска и гръцка. Учените смятат, че това е най-голямата „каменна библиотека“ в ранносредновековна Източна Европа, извън Византийската империя. Утвърдената до момента датировка на комплекса в края на IX – началото на XI век е коригирана и разширена до втората половина на XII век, като най-късният надпис, врязан от последния поклонник в Мурфатлар, е с дата XIV век.

Свързани статии:

Повелителите на солта Проф. Васил Киров оглави Общото събрание на БАН Млади художници от 126. ОУ с изложба в МОН Българското изкуство през очите на европейския зрител