За сродните думи на сутрин

Ванина СУМРОВА*

Думата сутрин е съществително име (тази юнска сутрин; сутрините са хладни), което се използва и като наречие (сутрин ставам рано).

Остарялата дума сутрен е запазена в производното съществително сутренник (‘лек вятър, който духа сутрин’), което присъства в Яворовия стих:

А сутренник полъхва леко / и звън от хлопки издалеко / донася в село; стадо блее.

Две са относителните прилагателни имена, производни от сутрин, с еднакви съвременни значения – сутрешен and сутринен: сутрешна закуска and сутринна мъгла; сутрешен вестник and сутринен влак. Примерите с прилагателното сутринен в електронния архив на Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ са 25 пъти по-малко в сравнение с прилагателното сутрешен, което показва ограничение в употребата на сутринен.

Защо пишем сутрин, но сутрешен?

Наставката –шен, с която се образува прилагателното, се добавя към наречия за време и място. Така са образувани следните прилагателни имена, някои от които са разговорни: днешен, утрешен, вчерашен, предишен, раншен, одевешен, ланшен, тукашен, тамошен и др., а по аналогия – и годишен. Прилагателното сутрешен е производно от диалектното наречие за време сутре, а не от книжовното сутрин, затова се е утвърдило с такава форма в съвременния български език.

*Д-р Ванина Сумрова е главен асистент в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ към Българската академия на науките.

Свързани статии:

За спортните площадки Диктовка за 24 май Може ли да се преизпълнява удар Честито завършване!