Магията на „Сурва“ (ГАЛЕРИЯ)

Снимка на кукери от фестивала Сурва 2024 — *Снимки – Олег Попов*

Над 10 000 сурвакари, кукери, бабугери и други взеха участие в XXX международен фестивал на маскарадните игри „Сурва“ в Перник. В най-големия маскараден фестивал в Европа се включиха и 17 чуждестранни групи. Маскарадните дефилета на юбилейното издание на Фестивала продължиха три дни, за да могат всички желаещи да покажат традицията на своя регион.

Пернишкият фестивал е най-старият фестивал на маскарадните игри в България.

Решение за провеждането му е взето през 1965 г., а първото му издание е на 16 януари 1966 година. От 1985 г. има статут на международен. През 1995 г. Перник е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове (ФЕКГ). На 26 юни 2009 г. по време на тържествена сесия на Общинския съвет в Перник, президентът на Федерацията Хенри ван дер Кроон обявява Перник за Европейска столица на сурвакарските и кукерските традиции. През 2014 г. Перник и фестивалът „Сурва“ попадат в класацията на списание „Нешънъл джиографик“ за световни зимни топ дестинации. От 2008 г. Международният фестивал на маскарадните игри се провежда ежегодно в последната събота и неделя на месец януари.

В първия ден на юбилейното издание на Фестивала 1100 маскирани ученици от пернишките училища изпълниха централната градска част, която се превърна в сцена на традиционното младежко маскарадно дефиле „Сурвакариада“. Облечени в кожи и надянали страховити ликове и маски, младежите пресъздаваха автентичния обичай, който се предава от поколение на поколение.

Пазете традициите

„Никъде другаде няма толкова мащабно младежко маскарадно дефиле. Това е нашият дух, това е нашата енергия.“ С тези думи се обърна към младите хора кметът на община Перник Станислав Владимиров, който откри събитието. „Пазете традициите, бъдете все така активни и красиви“, призова той.

Всички ученически сурвакарски групи получиха специални подаръци от общинската администрация и бяха отличени с грамоти за атрактивното си участие.

Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“ в Перник e най-авторитетната изява на традиционни народни игри и обичаи с маски у нас и в Европа. Той популяризира достигнали до днес варианти на древна обредност, част от българската фолклорна традиция. Ежегодно във фестивалната надпревара участват хиляди носители на традицията от всички етнографски райони на България и гости от Европа, Азия и Африка. Участниците идват в Перник заради емоцията, веселбата, за да споделят магията на „Сурва“, да се почувстват обновени, да си пожелаят здраве и късмет, подчертават организаторите.

Българските игри с маски са обвързани основно с празниците от Коледа до Великден

Маскарадната обредност идва от древни времена и е съхранена до днес като част от българската фолклорна традиция. Българските игри с маски са обвързани основно с празниците от Коледа до Великден. В различните райони на България маскирани мъже играят около Нова година, от Коледа до Йордановден, през Сирната неделя и през Тодоровата неделя (последната седмица преди и първата от Великденските пости). Играещите около новогодишните празници в Западна България са най-популярни като сурвакари, участниците в предпролетните игри с маски в други региони на България – като кукери.

Зимните и предпролетните ергенски игри с маски се свързват със смяната на старата и новата година, с наближаващото събуждане на природата. Те носят пожелания за богата реколта, здраве и плодородие по хора и животни. Символиката им е насочена към прогонване на злите сили и подготвяне за ново начало. Играта на маскираните мъже е мистично единство на ритъм, звук и багри. Те се движат със специфична стъпка, носят внушителни маски и самобитни костюми и огласят селищата със стотици звънци, примесени с наричания и благословии.

Групата на маскираните включва разнообразни персонажи

По традиция всички обредни роли се изпълняват от мъже, облечени в разнообразни костюми. Автентичният маскарад включва различни персонажи. Основно обредно лице е многобройната група мъже с маски и звънци, придвижваща се със специфична ритмична стъпка. Особено характерно за сурвакарите е разиграването на ритуала сватба, за разлика от кукерите, за които е характерно ритуалното заораване. Основни моменти са обхождането на селището и посещението на всяка къща поотделно, както и колективната игра на селския площад. Костюмите са главно два типа – само от кожи или от нарязани парцали.

Маските са оформени като глави на причудливи същества и животни с плашещи лица и стърчащи зъби, с рога, опашки, тракащи клюнове или като сложно изработени конструкции от пера на домашни птици върху дървен скелет. Понякога маската е само начернено лице, върху което могат да бъдат прикрепени мустаци и брада от вълна, конци или коноп В Пернишко маските са изработени от кожи на овце и кози, криле и пера от домашни птици, рога, царевична шума и други. Другаде – от сукно, вълнена прежда, мъниста, сухи растения, хартиени цветя.

Участниците изработват маските си сами или с помощта на утвърдени в селището майстори. Процесът е сложен, граничи с ритуал и е обгърнат в тайнственост за външния наблюдател.

Днес маскарадните обичаи имат двойствен живот. От една страна, съгласно традицията, те се изпълняват ежегодно на определения ден по места – в Пернишко сурвакарите играят в нощта на 13 срещу 14 януари и на 14 януари през деня – Сурова (Василовден). Почти всяко село в региона има своя маскарадна група. От друга страна, тези обичаи придобиват показност и състезателен характер, преобразувани в сценичен вариант и изнесени пред публика на множащите се фестивали, карнавали и празници, провеждани в България и в чужбина.