Сключването на трудов договор със срок за изпитване е утвърдена практика, която се използва широко при наемането на нови работници и служители, независимо от сектора или професията. Тази форма на трудов договор предлага на работодателите възможност да оценят компетенциите, адаптивността и мотивацията на работника или служителя в реална работна среда. От друга страна, тя предоставя на самия работник шанс да прецени дали условията на труд, средата и изискванията на позицията съвпадат с неговите очаквания и професионални амбиции.
Изпитателният срок представлява период, през който всяка от страните – работодател и работник или служител – има възможност да прецени дали е налице основа за по-дългосрочни трудови отношения.
В този смисъл, трудовият договор със срок за изпитване предоставя гъвкавост, като осигурява на двете страни механизъм за прекратяване на договора без дълги процедури и обременяващи формалности.
Главна особеност на изпитателния срок е, че през време на срока за изпитване, страната, в чиято полза (на работника/служители, на работодателя или в полза на двете страни) е уговорен срокът, може да прекрати договора без предизвестие до изтичане на уговорения срок. Достатъчно е ясно и недвусмислено да го изрази в писмена форма.
Не е необходимо страната, която има право да прекрати договора, да се мотивира по какъвто и да било начин.
Прекратяването не подлежи на обжалване и на разглеждане по реда на трудовите спорове. През време на срока за изпитване работодателят може да уволни работника или служителя, докато той ползва законоустановен отпуск, напр. отпуск по болест, в случая не е необходимо разрешение на Инспекцията по труда или друг орган.
Срокът за изпитване може да бъде уговорен в полза на:
– работодателя – за да прецени способността на работника да изпълнява задачите;
– работника – за да оцени дали работата и условията му отговарят;
– и двете страни – ако не е посочено изрично в чия полза е срокът, се приема, че е в полза на двете страни, което означава, че както работодателят, така и работникът могат да прекратят договора по време на изпитателния срок.
Срокът за изпитване не може да бъде по-дълъг от 6 месеца.
В него не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск (платен, неплатен, учебен, поради болест и др.) или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът.
Законът не позволява за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие да се сключва повторно трудов договор със срок за изпитване. Но ако работникът премине от една длъжност на друга, макар и в същото предприятие, е допустимо да се сключи между същите страни друг трудов договор, с друго съдържание и клауза за изпитване.
Трудовият договор се смята за окончателно сключен, ако не бъде прекратен от страната, в чиято полза е бил договорът за изпитателен срок.
Трудовият договор със срок за изпитване предоставя гъвкавост и на работодателя, и на работника, като им дава време да преценят дали условията и изискванията на работата са взаимно удовлетворяващи. Макар и да предлага възможност за прекратяване без предизвестие, тази форма на договор носи отговорност за правилното и внимателно вземане на решения от двете страни, за да се избегнат потенциални проблеми и разочарования в бъдеще.
Справка: чл. 70, ал. 1 – 5 от Кодекса на труда; чл. 71, ал . 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg