България винаги е била земя на хора с напредничава мисъл

Националната програма „Неразказаните истории на българите“ стимулира проучването на родови истории за достойни българи или събития от миналото, както и за наши съвременници, допринесли за развитието на България. През ноември Министерството на образованието и науката организира форум, на който бяха представени истории на българи с принос в България и чужбина. На форума с отличието „Пробуда“ просветният министър Галин Цоков награди Венета Ненкова от Българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови“ в Рим. Именно нейната инициатива за историите довежда и до създаването на Националната програма.

Преди тържествения момент с връчването на наградата за Венета Ненкова има десетилетия, изпълнени с постоянни усилия и търсене на най-добрите решения за всеки проблем.

Веднага след завършване на средното си образование в Музикалното училище с флейта и пиано Венета Ненкова се заема със задачата да осъществи една от мечтите си – да стане оперна певица.

Това е и причината да отиде в Италия. Това се случва веднага след падането на „желязната завеса“, а от италианското посолство не ѝ дават виза, защото я смятат за потенциален емигрант. Закъснява за кандидатстудентските изпити в Консерваторията и когато пристига на Апенинския полуостров, за да не си губи времето, се записва в обикновено училище. Така усъвършенства италианския език.

Връща се в България и започва да учи „Културология“ със специалност „Журналистика и мениджмънт в културата“. Междувременно работи за италиански фабрики.

„Това беше наистина много хубав период – казва Венета. – Но нещо постоянно ме дърпаше към Италия. Другата ми мечта беше режисура. Записах да уча театрална режисура, въпреки че исках кинорежисура – не бяха ме насочили към правилното учебно заведение.“

Още докато учи, започва да сътрудничи на българската секция на „РАИ интърнешънъл“ на италианското национално радио и на българската секция на радио „Ватикана“. Но след като завършва образованието си в Италия, си дава сметка, че ще бъде много трудно да се занимава с това, което ѝ харесва, ако остане на Апенините. И решава да се върне в България. Но междувременно се запознава с бъдещия си съпруг и остава в Италия.

Благодарение на своя колежка от РАИ, която води групи с туристи и от време навреме моли Венета да я замества, харесва работата на екскурзовода. Явява се на конкурс заедно още 5000 души италианци. Печелят го тя и още една българка. В Италия екскурзоводите трябва да имат определено образование. В този случай много ѝ помага фактът, че е завършила културология.

А кога възниква идеята за БНУ „Асен и Илия Пейкови“?

„Когато моята дъщеря стана на 6 години, отказваше да говори на български, въпреки че аз ѝ говорех само на него – припомня си Венета. – Бях доста притеснена, защото и майка ми се сърдеше, че внучката ѝ не знае български. Но децата по принцип са доста хитрички и сами си избират езика, на който им е по-лесно. Тогава нямаше българско училище в Рим и реших, че ще открия такова заедно с други българи ентусиасти.“

Избира за патрони на училището двамата братя Асен и Илия Пейкови. Българският художник Илия Пейков е известен с космическите си пейзажи. Когато Юрий Гагарин посещава неговото ателие, остава изумен и пита: „Как може да нарисувате неща, които само аз съм виждал?“. По-големият брат, Асен, пък е скулпторът, чиято 10-метрова статуя на Леонардо да Винчи е поставена на входа на голямото летище на Рим, което носи името на ренесансовия гений.

„Запитах се кое обединява Италия и България? Може би фактът, че има такива хора като братя Пейкови, които са признати в Италия. А ние може да пропагандираме чрез нашата работа, чрез българското училище тяхната история. Освен тях сигурно им още много знайни и незнайни българи, които са оставили уникална следа в чужбина. Димитър Добрович например – първият художник с диплома на художник, завършил Атинската художествена академия, после учил в Рим. Работил е 45 години за Ватикана. Такъв е Петър Дуньов – един от българските гарибалдийци, силно изявена личност. На неговия дом в Пистоя пише, че три държави го смятат за свой национален герой – Италия, Унгария, тъй като е бил банатски българин, и България. Това са имената, които трябва да пропагандираме, защото за тях малко се знае. Да не говорим и за други наши артисти, съвременници, починали наскоро. Толкова много творци – Николай Дюлгеров, Дора Николова-Битау, сестри Калимерови – Маруся и Таня. Това са хора, признати в Европа и по света, а ние нищо не знаем за тях. Наистина е тъжно.“

Оттам ли се ражда идеята за кратките филмчета за непознати българи, допринесли нещо за света?

„Идеята е моя, съвсем нескромно казано – отговаря Венета Ненкова. – Тя тръгна от това, че родителите трябва да са внимателни относно желанията на децата. Те не могат да са еднакви с нас, не могат да имат същите мечти. Те са различни хора. Живеят в различно време. В първи клас много се ядосвах, че учениците са непрекъснато с телефони в ръцете, снимат се, правят си видеа. Така моите родители непрекъснато ми се караха, че съм пред телевизора. В известна степен виждам себе си в тях.

Реших, че щом обичат да стоят с телефони в ръка – при такава медия, а телефоните са медия, тогава да съчетаем полезното с приятното. И им казах: правим документални филмчета, в които главните герои са те. Едно от първите филмчета беше за образованието в римската провинция Тракия. Снимахме в Музея на античната книга, във вилата на император Адриян в Тиволи. Бяхме купили 100 метра плат от една фалирала фабрика – направихме тоги, римски дрехи, тракийски. Беше невероятно преживяване. В Музея им показаха папируси, писаха на восъчни плочки. Хубавото на Рим е, че децата могат да учат история, пипайки я с ръце. Но същото може и в България да се прави“, категорична е тя.

По думите ѝ,

от родителите и учителите зависи какви ще бъдат децата.

Не може да се прилагат стари техники отпреди 50 години. Образованието се развива – то е жива материя.

„Ние работим с деца. Трябва винаги да сме в час. България винаги е била земя на хора с напредничава мисъл. Дали сме азбуката на още 300 млн. души. Йосиф Втори – вселенският патриарх на Константинопол, който заедно с папа Евгени IV обединява православието и католицизма. Това са съвременни европейски лидери. Със сигурност, ако живееше в наши дни, този българин, роден във Велико Търново, извънбрачен син на цар Иван Шишман, щеше да бъде един от лидерите в ЕС“, продължава Ненкова.

А как се възпитава патриотичен дух у българчета, които не са родени и израсли в България?

Венета Ненкова е категорична, че патриотизъм трябва да бъде възпитаван в семейството. Сериозният проблем според нея е, че в България има малко патриоти. Или става дума за някакъв болнав патриотизъм, който избива в други измерения. Патриотизъм в общество, където моралът и ценностите са все по на заден план, е много трудно да се възпитава.

„Любов към България, някаква връзка с България все още имаме шанс да запазим – казва Венета. – Но без участието на родителите, които да водят децата си на неделно училище, това няма как да стане. А и не всеки учител може да възпитава в патриотизъм, което е много тъжно.

Но добре че има програма „Образователни маршрути“ на МОН, която е прекрасна. Онзи ден казах пред децата и родителите – сега трябва да решим кога ще ходим на ваканция в България. Децата приеха това с възторг. Едно момиченце иска пак да ходим в „Албена“. За трета поредна година ще бъдем на нашето море, което е уникално – то с нищо не отстъпва на Средиземноморието, особено Северното Черноморие.

Тези образователни маршрути отварят сърцата, отварят сетивата на нашите деца и те почват да мислят за България. Моята дъщеря, която е на 16 г., ми казва:

„Не знам какво да избера – България или Италия“. Самият въпрос показва, че за нея тези две държави са равностойни. Това много ме зарадва, просто съм щастлива, защото съм успяла в моята мисия. Успяла съм да възпитам у дъщеря си любов към България, а се страхувах, че ще се проваля. Чрез училището и ваканциите е в България. Това са начините.“

Като най-големите предизвикателства в своята работа Венета Ненкова посочва онези сънародници, за които не е важно да запазят българския корен на техните деца. Според нея те не си дават сметка, че има опасност те да израснат комплексирани, без семейство, без да могат да се самоопределят. Тези родители не смятат, че дължат на нашите деди поне запазването на българския корен.

„През тези над 30 години демокрация българинът се промени много в негативна посока. Българската държава трябва бързо да реагира и да поправи тази огромна грешка през тези години“, отбелязва тя.

Апелира и за друго – основаването на български културен институт към Ватикана. Такива имат Полша, Унгария, Финландия. Зад стените на Ватикана се пази най-ценното, създадено от човечеството – история и култура. Зад тези стени се пази и българска история, която днес преоткриваме.

„Подарих фототипното копие на писмо от 12 април 1635 г. от Илия Маринов, което доказва създаването на Чипровското училище – досега винаги сме учили, че първото е в Габрово, 1835 г. Във Ватикана се съхраняват и много артефакти от тракийската култура. Тук преоткриваме наши български традиции, които се оказват тракийски. В някои от тези вярвания – като вярванията в богинята Котис, виждам съвременни национални традиции, които винаги сме смятали за български.

И доказателство за това намирам в Италия. На о. Сардиния може да се видят тържества като нашите кукери. Музиката на Сардиния прилича на шопската музика. Толкова много неща има за проучване от нашите учени“, завършва Венета Ненкова.

Венета Ненкова:

„Ние сме част от огромното европейско семейство. И като наследници на траките и българите, сме в основата на тази европейска култура, с което трябва да се гордеем. И оттук трябва да започне това самоопределяне и самочувствие, от което имаме нужда.“